Днес бях на едно от онези дипломатически събития, които са толкова добре подготвени, че винаги се представят от организаторите си като исторически и карат журналистите да си гризат химикалките от ужас, за да произведат от тях новини, задоволяващи апетита към драмите на продуцентите си.
Донорската конференция за Афганистан в Брюксел завърши с "изключителен успех" и с обещание страната да получи до 2020 г. €13,6 млрд. за реформи, срещу което тя пък даде тържествено обещание (пак), че ще се справи с престъпността, корупцията и наркотрафика...
Но покрай конференцията научих няколко неща, които не са за новините и затова ги споделям тук.
1. Афганските журналисти, отразяващи форума са до един мъже. Млади. Всичките говорят английски. Добър.
2. В кафето се нареждат на опашката най-отпред, игнорирайки жените, които си чакат реда.
3. Един афгански журналист беше изведен от залата за пресконференции от охраната, защото не искаше да си чака реда за въпроси и настояваше именно той да говори, когато беше решил. Върнаха го по настояване на политиците и му дадоха думата. Той обвини президента си в лъжа, дискриминиране на неговото племе и в отклоняване на средства, които им се полагат. Президентът му отговори спокойно и сдържано, даже с аргументи, но езикът на жестовете му показваше различна емоция.
4. Президентът на Афганистан и министрите му говорят впечатляващо добър английски и се изразяват по начин, който би разбираем за европееца, използвайки думи като демокрация, интерес на народа,
прозрачност, свобода на медиите, гражданско общество, права на жените. Не знам дали тези неща същестуват на практика там, но се опитвам да не съм предубедена.
5. Преди 15 г. в Афганистан не е имало нито една телевизия. Днес те са 75, от тях 73 частни.
6. Всички афгански журналисти снимат пресконференцията с мобилните си телефони и я предават в реално време във фейсбук. Европейските, американските и руските не го правят.
7. Американският държавен секретар Джон Кери каза нещо, което не ми се ще да отлети незабелязано и затова ще го напиша: "В този смаляващ се свят, в който йерархиите са все по-слабо вертикални и все
по-разпръснати, където все повече играчи искат да седнат около масата, сме изправени пред все по-сложни предизвикателства. Принудени сме да се противопоставим на примитивна, понякога варварска и разрушителна съпротива срещу прогреса и разума. Тя е оцветена от религиозни изкривиявания и от екстремизъм, базиран на лъжи. Ние се борим срещу хора, които не искат да създават здравни системи, да строят училища или да уважават историята. Те искат просто да казват на другите как да живеят."
8. Един колега сподели, че Афганистан е сред първите пет в класацията му за места, на които не иска да се окаже, и даже я оглавява.
9. Тази точка не е свързана с предишните и е добавена само, за да не се търсят нумерологични прилики с числото 8.
