Кой ще спечели президентските избори в България? Очевидно е, че наличните кандидати не хвърлят никого в истински възторг и гласовете, които те ще получат, ще бъдат по-скоро, заради нагласите на избирателите спрямо тяхното разполагане – вляво, вдясно, в крайно дясно и т.н, а не поради личните им качества.
Както и в други кампании се е случвало, една голяма част ще гласуват с отвращение и с мисълта, че избират по-малкото зло. Други ще дадат гласа си в качеството му на протестен вот и в някаква степен, резултатите ще отразяват един своеобразен вот на доверие/недоверие към управляващата политическа сила.
Не случайно се чуха и обещания за оставки при незадоволителен резултат – колкото и да са мъгляви тези изказвания, (при какви резултати, на първи, втори тур или изобщо) поне ни дават сигнал, че партиите, които формират настоящото управляващо мнозинство са наясно с нагласите на избирателите да гласуват не “за президент”, а “за или против властта”, която държи кормилото в момента.
Независимо какви противопоставяния има в обществото по политически принцип обаче, в крайна сметка страната ще има президент, мъж или жена, ляв или десен политик, някой ще победи.
Има обаче някои основни моменти, които е добре, ако не ни убягват.
А те са: че политиците НЕ са наши приятели, те не мислят за доброто на близките и семействата ни, а мислят само кое обещание ще ги заведе по-близо до заветната цел и как най-сигурно да навържат повече избиратели с легални и не толкова легални методи. В крайна сметка, заради тях не е нужно да мразим близки и приятели, които видите ли не гласуват като нас и не подкрепят “нашия кандидат”.
Има и още нещо сигурно – всеки, който ще наричаме президент оттук нататък ще бъде човек, ръководен от собствените си амбиции и ще му пука за хората, които го избират точно толкова, колкото и на тези преди него. Това е действителността и тя се е доказала исторически и георграфски – случва се не само по нашите ширини.
Ще си позволя и няколко съвета за следизборния период, независимо кой ще е следващият ни президент:
1. Независимо дали е вашият кандидат, гледайте на него като на Президента. Това е трудно, особено когато сте били против него по време на кампанията, но всъщност е отношение към институцията, не към човека. Омразата няма да го промени, а само ще руши авторитета на офиса, който заема.
2. Не демонизирирайте хората, които не са дали гласа си за вашия кандидат. Последното нещо, което ни е нужно е да се мразим жестоко и да се делим и по този принцип.
3. Преодолейте песимизма си. Както в много други области в живота и тук нагласите играят съществена роля. Помнете – и този мандат някога ще свърши, и този човек ще си замине. Да, 5 години са сравнително дълъг период, но не са безкрайност и е по-добре, ако сме оптимисти за бъдещето по ред причини.
4. Работете за “събуждането” на страната си. България се нуждае много повече от хора-будители в различни сфери, отколкото от един съвършен президент. Мислете за себе си като за промяната, не разчитайте, че държавният глава ще я направи без ваше участие. Дали този президент ще бъде модел за подражание някога на вашите деца – едва ли. Тази роля обаче е от изключителна важност, мого повече от личността, която ще се настани в президентския кабинет.
