Дискусията за образованието и университетите позаглъхна, а не трябва.

Поради това, а също и понеже вчера проведох пореден поправителен изпит, реших да я разпаля отново :) Ето първите три идеи как студентите да изцедят максимума от преподавателите и въобще от следването си. И да получат повече за парите си:

1. Смазвайте ни от въпроси. Питайте непрекъснато, питайте като деца. Например:
Как реагират потребителите с ниски доходи?
Какво мисли Хънтър Дъглас (примерно) по този въпрос?
Кой е Хънтър Дъглас?
Защо успя кампанията на Тръмп?
Какво е бъдещето на ЕС?
Къде зимуват раците? 

Знаете ли колко са ценни за образователния процес тези въпроси, за разлика, например, от „какъв ще бъде форматът на изпита?“ или „колко точки ми трябват за 3?“ :)

2. Искайте обратна връзка. Например:
Коя част от проекта ми е най-слаба? Защо? Мислите ли, че есето ми е прекалено абстрактно?
Настана време преподавателят да слезе от пантеона на последна и неоспорима инстанция на истината. И да бъде ментор. Който не само дава знания, но и раздвижва мисленето. Искайте го непрекъснато.

3. Участвайте в извънкласни занимания.
Гост-лекции, кариерни форуми, семинари, конференции, кампании. Пък ако не ви допада, си тръгнете по средата. Поне ще знаете какво се случва в практиката. Бонус: може да се запознаете с готина колежка или колега. То пък не е задължително свалките да стават само по заведенията :)

Така ще направим не само вас, а и образованието по-добро. Ще ни принудите да бъдем по-добри. Въпреки че много от нас го правят доброволно. Накратко – вече трябва да бягаш бързо, за да останеш на едно място. Неизбежно е.