"Всеки път, когато взема решение или си поставя цел, веднага предприемам действие, което ме задължава да продължа напред в преследването на целта".

Това действие може да бъде съвсем просто, като изпращане на имейл или насрочване на среща. Това обаче е начин да се придържаме към решението си, в противен случай губим инерция и не напредваме по пътя към целта.

Робинс разказва за случай, при който е бил на среща по повод сделка за купване на определена компания и евентуалното й сливане с друга. Веднага след тази среща го чакал следващия му ангажимент. Какво направил Робинс? Вместо да напусне срещата и да забрави за сделката, погълнат от новия си ангажимент – той си насрочил нова среща с представителя на компанията, с която се водели преговорите – така поддържал връзката и не допускал да бъде изместена от другите му ангажименти.

"Аз не напуснах срещата без да имам план за действие в бъдеще", споделя Робинс.

"В момент, когато сте развълнувани от нещо, сте готови да го направите. В този миг сте вдъхновени или имате план, но ако след това не предприемете действие, губите устрема си. Накрая се оказвате някъде другаде, правейки нещо друго”.

Наблюдението на Робинс съвпада с едно изследване на Б. Дж. Фог, психолог от Станфорд, насочено към мотивацията.

Фог използва термина "мотивационна вълна", за да опише неизбежните колебания в нашата мотивация. Идеята е да се възползвате от мотивацията, когато я имате, за да си изградите добри навици за времето, когато няма да имате такава.

Ако се чувствате изцедени от работа, и имате план да започнете да спортувате, тогава трябва да предприемете действия още, докато мотивацията ви е силна: запишете се на фитнес, сложете спортен екип в колата и си направете график за тренировките. По този начин, когато се приберете утре уморени, ще има редица неща, които да ви напомнят какво трябва да направите в преследването на целта.

Разбира се, има шанс планът ви да не се развие. Може би ще намразите фитнеса, който посещавате. Може би срещата, която имате преди това ще се проточи. Това е нормално.

Робинс споделя, че ключът към постигането на набелязаните цели е да правиш нещо – и след това да коригираш плана, ако е необходимо. Може да посещавате други занимания, различни от фитнес, или да започнете да избягвате късните срещи в края на работния ден.  

“Не чакайте, докато получите всички отговори,” казва Робинс.

Неговите разсъждения са в синхрон и с така нареченото “дизайн мислене”.

Дизайн мисленето е процес, разработен от учени от Станфорд, който се използва за подобряване на конкретен продукт или дейност. Методологията нашумява особено след създаването през 2004 година на d.school - Училището по дизайн мислене към Станфордския Университет, което е определено от Ню Йорк Таймс за “най-търсената дестинация в Станфорд”. Дизайн мисленето се трансформира от академична дейност в бизнес методология, която се прилага за решаването на бизнес казуси и се приема от много компании.

Според Робинс дори и да не сте 100% готови или информирани, все пак започнете да изграждате прототип и да го изпробвате. Ако нещо се обърка, научете се от грешките си, направете си изводи и започнете изграждането на друг.

Както Робинс казва: "Винаги можете да промените подхода си, но ако не направите нищо и чакате, не научавате нищо и не постигате нищо."