Дойде прословутото председателството на Съвета на Европейския съюз (Председателството). И какво?

Това е нормална административна процедура. Всички държави, членове на ЕС, минават през нея. Колкото по-спокойно и нормално я приемем, толкова по-малко ще изглеждаме като аборигени от изостанала държава.

Или като жители на Долно Нанагорнище, които в трепет си подготвят народните носии, защото ще идват големци от Софията. И се къпят за пръв път този век, че да не се изложат пред чужденците.

Да, ще дойдат повече хора от много държави. Да, ще има много събития.

Да, има политически и икономически възможности. Да, ще бъдем повече във фокуса на европейските медии. И толкова. Част от администрацията ни е подготвена и ще си свърши работата професионално. Струваше ми се, че има по-важни точки за поставяне на масата от Западните Балкани, ама явно политиците ни не мислят така. Щом им е по-важно да се правят на гео-стратези, техен избор.

Така че – спокойно. Това не е някакво извън-галактическо събитие, а нормална административна процедура. А това, че някои политици се опитват да ни го представят като изумително постижение, е забавно.

Малко като селски кмет, който се фука, че влакът от столицата спира на гарата в съответното населено място. Той, влакът това, си спира така по разписание. Разписание, написано преди години и спазвано стриктно. И нямащо нищо общо с кмета...

За нас, като обикновени хора, Председателството само по себе си нищо няма да промени. Освен ремонта на няколко улици. И на НДК, разбира се.

Ще мине и ще замине.