Публичната кампания с обявени заплати на Lidl Bulgaria трябва да се разглежда като wake-up call за политиките и бизнес стратегиите, свързани с човешкия капитал и реформите на пазара на труда и образованието.

Няколко щрихи към очевидното:
- Съвсем реалистична е макро прогнозата за средната заплата от 1500 лева към 2021 г., и над 1900 лв. за София;

 

- Време е да се спре с шаблонните обобщения за "липсата на квалифицирани кадри" - всъщност, недостигът засяга в същата, а вероятно и в по-голяма степен, неквалифицираните; за последните три години например 81% от новосъздадените работните места в туризма не изискват специална квалификация, а в най динамичната индустрия (автомобилната) 28% от новите работни места не изискват квалификация, а 55% са за машинни оператори;

- Всичко това се случваше досега при трайно свиване на заетостта в строителството от 2008 до 2016 г.; ако съдим по новите разрешения за строеж (които в София към края на 2017 г. достигнаха 102% от пиковата стойност отпреди кризата), през 2018-2019 г. може да се очаква сериозен ръст в търсенето на работници в сектора;

 

- Натискът за по-високи заплати ще е особено силен заради скоростта, с която се случват структурните промени в търсенето по индустрии и умения - няма как, дори при "идеални" стимули и мерки, образователната системада може да се адаптира и да промени предлагането на труд с нужните умения в следващите 1-3 години;

- Привличането на ниско и средноквалифицирани работници в търговията и част от услугите чрез по-бързо нарастване на заплатите ще доведе до сериозен шок в производствата, за които разходите за труд са определящи за пазарната конкурентноспособност; казано просто, инвеститорите в индустрията трябва да плащат поне (или повече) от преобладаващите нива на възнаграждения в ритейла.