Комисията за финансов надзор окончателно умря. Това беше целта през последните 6-7 години, но този път шефът й Карина Караиванова успя в опитите. Поведение което не може да си позволи никой председател, драма в единия сектор, но председателят е непричом. След като преди година взе повече от правомощията на замовете си на ниво комисия, на която е председател. На повечето хора в бранша беше ясен конфликтът й с Ралица Агайн, но и браншът разбираше сериозната разлика в професионална насока в полза на заместничката.
Така че хем се отстранява човек, с който е в конфликт, хем тя се скатава. Но тази скатавка йноси единствено "правото" да стои по-ниско от тревата до момента, в който не й кажат и на нея да си ходи, защото няма никаква идея какво трябва да прави на тази позиция за самия пазар.
Така за съжаление си отидоха и Димана Ранкова и Ники Попов, сега дойде времето за действие и срещу Агайн.
Сега беше шанса на КФН да се роди отново - единна, професионална и мислещи за пазара институция. Но желанието да прецакаш другарчето и в същото време да се скатаеш, беше по-силно от възможността за институционалното утвърждаване.
А, и да попитам само един въпрос, защо председателя на КФН не поиска заседание на съвета за финансова стабилност към края на май? Тогава тези драми щяха да имат професионално решение, а не политическо ескалиране.
Премиерът да се поинтересува защо професионалното незнание на Караиванова му причини на него и на финансовия министър разваляне на лятната почивка? Защото този проблем и екстра заседанието на парламента въобще нямаше да го има, ако председателя на КФН знаеше за какво е там.
