Поредното доказателство за твърдото намерение на политиците да увеличат властта си, е директната намеса в избора на индивидите. Това е идеята за ограничаването на консумацията на хранителни продукти.
Тя намира почва в Германия, където правителството буквално иска да нареди на хората какво трябва да ядат, и какво не. Облагането на определени храни с по-високи данъци е първата стъпка. Обяснението в случая е повече от налудничаво - консумацията на месо има заслуга за климатичните промени. Политиците ще ни кажат какво е хубаво да ядем, и какво не е хубаво да ядем, за да спрем климатичните промени.
Също както намалиха емисиите, когато ни казваха кои са хубавите енергоизточници и кои са „лошите“, нали?
Тя намира почва в Германия, където правителството буквално иска да нареди на хората какво трябва да ядат, и какво не. Облагането на определени храни с по-високи данъци е първата стъпка. Обяснението в случая е повече от налудничаво - консумацията на месо има заслуга за климатичните промени. Политиците ще ни кажат какво е хубаво да ядем, и какво не е хубаво да ядем, за да спрем климатичните промени.
Също както намалиха емисиите, когато ни казваха кои са хубавите енергоизточници и кои са „лошите“, нали?
Ако политическата класа имаше същия ищах да адресира реалните проблеми в икономиката и енергетиката, то нямаше да се занимаваме с подобни щуротии. Но подобни мерки означават ефективност и ефикасност (ограничаване и оптимизиране) на публичните разходи, което пък ограничава способностите на политиците за разточителни държавни харчове. Много по-удобно е да засилваш контрола върху всички обществени отрасли по прецумпцията, че бориш климатичните промени.