Медии и политици отричат, че нещо ще се промени, но народът усеща - готвят ни нещо. Да, променя се нещо - овластява се нов вид семеен, детски катаджия. Всяка сфера на живота ни се ръководи от бавни, зли, лошо облечени и лошо хранени чиновници. Чакаме на гишета като в покорна лудница и треперим какво ще реши някой друг. Или какво да дадем на чиновника, за да се отървем бързо от него. Някой у нас вярва ли в неподкупността на чиновника?
ДАНС и полицията трябвало да търсят подбудителите на истерията в циганските училища - кой е накарал родителите да изтеглят децата си от училище, поради страх от отнемане.

 

Можем да улесним правораздавателните органи. 

Мантрите, че това са злонамерени хора, с ползи от истерията е глупава. 

Защото истерията се дължи на незапълнимата вече пропаст между чиновник, медия и гражданин.

В страна, където корупцията е норма, бихте ли дали доверието си на чиновници да преценяват дали си гледате добре детето?

Бих се доверил на норвежките служби в тяхната преценка, но на наш чиновник? Как мислите?

Единственото място, където досега чиновникът нямаше власт беше семейството. Жениш се и се развеждаш с чиновник, но в къщата ти чиновник не
влизаше.

Като гледате как се краде на всички чиновнически нива, вярвате ли, че бюрократската претенция да влиза в къщата ви и да разпорежда живота ви, и децата ви ще бъде за добро? Че това ще е нова справедлива система, “която я няма” всъщност? 

Медии и политици отричат, че нещо ще се промени, но народът усеща - готвят ни нещо. Да, променя се нещо - овластява се нов вид семеен, детски катаджия.

 

Някой у нас вярва ли в неподкупността на чиновника?

Някой има ли му доверие? Някой смята ли, че чиновникът е полезен на всички нива в държавата?

Е, това са реторични въпроси. 

По една или друга причина, под натиск или от глупост, като политика или като усвояване на програми ние скоро ще допуснем един обикновен катаджия в живота на всяко дете, жена и мъж. Същият ще ползва регулациите така, както ги ползва дебелият катаджия. Ще дебнат, ще се крият, ще ни изненадват, ще ни питат “квопраимесега” и ще са зли, когато си търсиш правата.

 

Затова е истерията. Нацията, другари чиновници, непроменими от 30 години насам - нацията няма нищо против да крадете от инфраструктура, от данъци, от образование, култура и здравеопазване. От сделки и офшорки. Халал да ви е, аферим, всички ни излъгахте. 
Но днес малкото лично островче, което крокодилите не можеха да достигнат вече е залято от енергията на чиновника, открил ново направление - оценка на родителски капацитет. Като всички чиновнически термини и този е кух. Жестоко субективен.

 

 

П.П. Само преди десет години, когато като журналисти под прикритие купувахме бебе, социалните се опитваха да го върнат на майката, защото това щяло да вдигне родителския й капацитет. Днес се вземат от майките и се дават на чужди родители, за да може в отсъствие на детето една жена на 50 години да ходи на курс по вдигане на родителски капацитет.

Така работят чиновниците.

Новото ляво не разполага с пролетариат. То има друг лозунг - ВСЯ ВЛАСТЬ БЮРОКРАЦИИ!