Хубаво е да поглеждаме към това какво ги чака отличниците в борбата с коронавируса (каквито сме за момента и ние). Сингапур беше един от светлите примери за света като държава, овладяла епидемията - при това без да предприема радикални мерки, както повечето от другите държави.

Сега обаче им се налага да преминат към варианта с блокирането на страната (затваряне на бизнеси и училища, забрана за всякакви по размер събирания на открито и закрито), защото кривата им в последните дни е тръгнала рязко нагоре. Въпреки че са съвестни, въпреки че са дисциплинирани и въпреки че ги е страх от закона (защото там наказанията не са големи, но са съвсем реални - и включват и бой с бамбукови пръти). Но според мен и така ги чака още. И после още.

Докато преминат. Коронавирусът не е ЖП бариера - да спреш и да изчакаш пред нея, докато влакът премине. Коронавирусът е тунел, през който всички трябва да минем - а бъдещето ни се намира отвъд този тунел.

Отказът да го преминем ни оставя не в настоящето, а в миналото. Защото времето върви през тунела с постоянна скорост. Днес всички оплакват САЩ, защото те не направиха абсолютно нищо, за да забавят заразата в началото. Само че един ден светът ще ЗАВИЖДА на САЩ, че вече са приключили - докато ние и другите отличници още ще се влачим в опит да натискаме кривата, че сакън да не се заемат повече от 2% от наличните интензивни легла. А, и не искам да ви отчайвам, но в Сингапур е ЛЯТО.

Винаги.