Някои важни комуникационни урока от последните кризи:
1. Натрупаното напрежение е голямо, вече десетки атмосфери. Затова старият борисов похват днес да въвежда нещо, а утре да го отменя, вече не се приема като "слуша хората", а като игра на нерви. И като още повече несигурност. Днес сменяме министри, наспим се, откажем се, затваряме дискотеките, пардон, отваряме ги, пикът ще дойде, пикът мина, чакаме пика с хляб и сол, само със сол, излезте, приберете се, излезте пак... и редник да е, ще се обърка. А хората не козируват, особено когато са изнервени.
2. Чакалнята и БВП са абстракции. Не се дъвчат, не се пипат, ползите от тях ще дойдат не е ясно кога и за кого. Сараите на Доган е нещо съвсем конкретно, гнусно и несправедливо. Не можеш да ги поставиш едно до друго и да кажеш "ма що се занимавате с Росенец, я вижте, влезнАхме в чакалнята". Второто не замества първото като степен на обществено внимание. Ако на сергията има гнили круши и читави ябълки, никой няма да си каже "ейй, какви хубави плодове", нали?
3. Да си вгледан в пъпа винаги е грешка, сега още повече. Кара те да подценяваш общественото напрежение, което се трупа от март насам. И да действаш в стил „гроздето е кисело“ – тоест, виновни са Божков, Радев и кой ли още не. Които не са цветя за мирисане, но това сега е на втори план.
1. Натрупаното напрежение е голямо, вече десетки атмосфери. Затова старият борисов похват днес да въвежда нещо, а утре да го отменя, вече не се приема като "слуша хората", а като игра на нерви. И като още повече несигурност. Днес сменяме министри, наспим се, откажем се, затваряме дискотеките, пардон, отваряме ги, пикът ще дойде, пикът мина, чакаме пика с хляб и сол, само със сол, излезте, приберете се, излезте пак... и редник да е, ще се обърка. А хората не козируват, особено когато са изнервени.
2. Чакалнята и БВП са абстракции. Не се дъвчат, не се пипат, ползите от тях ще дойдат не е ясно кога и за кого. Сараите на Доган е нещо съвсем конкретно, гнусно и несправедливо. Не можеш да ги поставиш едно до друго и да кажеш "ма що се занимавате с Росенец, я вижте, влезнАхме в чакалнята". Второто не замества първото като степен на обществено внимание. Ако на сергията има гнили круши и читави ябълки, никой няма да си каже "ейй, какви хубави плодове", нали?
3. Да си вгледан в пъпа винаги е грешка, сега още повече. Кара те да подценяваш общественото напрежение, което се трупа от март насам. И да действаш в стил „гроздето е кисело“ – тоест, виновни са Божков, Радев и кой ли още не. Които не са цветя за мирисане, но това сега е на втори план.
Ако някой не е разбрал – натрупаното напрежение е значително. Това прави комуникацията още по-важна. И някои от старите успешни похвати вече са разрушителни. Та така :)
