Преговарящите по въпросите на климатичните промени от 195 страни от днес заседават в Бон в продължение на 10 дни - ключов етап по изпълнения с препятствия път, който трябва да ги доведе след шест месеца в Париж до световно споразумение за ограничаване на глобалното затопляне.

“Не очакваме чудо”, предупреди френската преговаряща Лоранс Тюбиана, но “ще видим дали ще влезем в активен режим на преговаряне или страните ще продължат да изчакват”.

Делегатите вече имат на масата проект за текст, който е приет от всички, но с недостатъка, че съдържа всички възможни варианти по големите преговорни теми: дългосрочната цел за намаляване емисиите парникови газове, помощта за адаптиране към климатичните промени, дейностите до 2020 г. и финансирането им, разпределението на товара между богати и развиващи се страни, оценката на ангажиментите и механизмът за преразглеждането им към увеличаване, средствата за проверката им, юридическата форма на споразумението.

Текстът от над 80 страници е резултат от февруарските разисквания в Женева, които преминаха в съвсем консенсусна обстановка. Сега обаче ще са нужни арбитражи. “Преговорите ще се обтегнат и ще станат по-мъчни”, предупреди Лоранс Тюбиана.

Един от източниците на напрежение е въпросът за помощта за развиващите се страни. От една страна, южните държави искат адаптирането към климатичните промени (инфраструктури, земеделие, системи на здравеопазване) да е важна част от бъдещото споразумение.

От друга страна, скептицизмът им е нараснал заради даденото през 2009 г. обещание, което е трудно за изпълняване, да се отива постепенно към годишна сума от 100 милиарда долара през 2020 г. за “климатични” проекти. Франция признава, че това е “неясен ангажимент”, тъй като не са били предварително дефинирани нито видовете проекти, нито разпределението между държавно и частно финансиране.

“Развитите страни и тези, които имат възможност да го направят, трябва да изпратят ясен сигнал в Бон”, смята Свен Хармелинг от “Кеър интернешънъл”.

В парижкото споразумение ще трябва да се включат “механизми за генериране на по-голяма и по-предсказуема държавна помощ за адаптирането към климатичните промени”, каза той. Тази тема впрочем ще е в дневния ред на срещата на Г-7 на 6 и 7 юни в Германия.

“В Бон също така ще се дефинира механизмът за редовно преразглеждане на ангажиментите”, подчерта Лиз Галахър от името на мрежата от неправителствени организации “Клаймът екшън нетуърк” (CAN).

На този етап 37 държави официално са обявили ангажимента си за намаляване на емисиите парникови газове, включително САЩ, ЕС, Канада и Русия. В следващите седмици се очакват подобни новини от страни като Австралия, Япония и Китай.

“Това е невероятно сложно упражнение за страните, които трябва да кажат как ще премахнат изкопаемите енергоизточници и ще изградят визия до 2050 г.”, коментира Лиз Галахър.

На теория страните имат срок до 31 октомври, тъй като ООН е предвидила да публикува в началото на ноември оценка на световното усилие по тези ангажименти, като целта е глобалното затопляне да се задържи до 2 градуса над нивото от прединдустриалната епоха.

Въз основа на първите обявени ангажименти обаче експертите единодушно смятат, че за постигане на тази заложена цел ще са необходими много по-амбициозни действия.

Според Междуправителствената експертна група по въпросите на климата, за да се остане под 2 градуса, трябва възможно най-скоро да се сложи таван на емисиите парникови газове, да се намалят с 40 до 70 процента през 2050 г. и да се достигне “въглеродно неутрално положение” до края на века.

За постигане на този обрат, който френският президент Франсоа Оланд окачествява като революция, е нужно политическо мобилизиране на най-високо ниво, отвъд техническите разисквания между преговарящи екипи.

След Г-7 климатът ще е основна тема на среща в ООН в Ню Йорк на 29 юни, след това ще е в дневния ред на Общото събрание на ООН през септември и на заседание на Г-20 в Турция през ноември, преди Световната конференция в Париж от 30 ноември до 11 декември.