Светът влиза в период на трайно висока инфлация - поне 2-3 години. Толкова ще е и изразената криза в Европа - тази зима е тежка за индустрия на Стария континент, но догодина и по-догодина ще е още по-сложно, защото количествата газ и нефт ще са все така оскъдни. В ЕС вече са налети 700 млрд. евро за енергийни помощи, което дългосрочно натиска курса на еврото, без да създава енергиен капацитет - ядрени мощности, въглища, дълги договори или собствен добив.
Тези стопански реалности само ще изкарват заметените изпод килима боклуци, изправяйки европейски и национални лидери пред екзистенциални дилеми - да стоят ли на тъмно и студено гражданите им заради климатичната обсебеност на брюкселските еврократи? Или не. Може ли изобщо цивилизацията ни да си позволи да се отрече от изкопаемите горива, заменяйки ги механично с вятър и слънце? Все пак ВЕИ днес дават само 3-4 процента от цялата енергия, от която се нуждаем, за да сме живи!
Времето ще застудее, Китай ще излезе от изолацията, “ценовите тавани” само ще ограничават обемите на пазара, а САЩ тепърва ще запълват изтънелите си нефтени резерви, ограничавайки в това време и количествата втечнен газ за Европа. Няма причина да си мислим, че при такъв баланс на предлагане и търсене - дори при неизбежна рецесия - цените на горивата и ел. енергията ще са на икономически поносими ценови равнища.
Безумната икономическа и енергийна политика има и своите проявления у нас: “План за възстановяване”, с който се посяга на стратегическите ресурс за енергетиката ни - въглищата. Липсата на каквато и да било визия в ядрената енергетика. Вместо това трябва да има отлагане на “затварянията” и органичен преход с човешко лице, защитаващ енергийната ни сигурност и подсигуряващ растежа на икономиката и доходите ни.
Бездействието в икономически план, а надградено в социално-политически - безотговорното жертване на хората с българско самосъзнание в Македония е проява на национален нихилизъм и абдикация на българската държава от основната й роля - защита на българите у дома и по света.
Разбира се, всичко това стъпва на ясна и обособено идеология - новият интернационален марксизъм (либерален глобализъм), чиято доктрина гласи, че нация, традиция и история нямат никакво значение, а обществата са пълни с потисници и техните жертви - конфликти, които, естествено, само “избрани” и “правилни” елити могат да решат…
