За това разказва тази книга. ДОБРЕ ДОШЛИ В ПРЕКРАСНИЯ НОВ СВЯТ.

Понякога поетите и писателите виждат отвъд границите на съвременността. „Прекрасният нов свят“ е книга за бъдещето, а независимо от своите художествени или философски достойнства, една книга за бъдещето може да ни заинтересува единствено с това, доколко е вероятно нейните пророчества да се сбъднат. Олдъс Хъксли описва през 1930 г.

Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар.

В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна промяна трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.” В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” жени от ранните времена произвежда в заченатите от бутилки съвременници гръмогласен кикот, ако не и погнуса.

Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. „Майка” и „Баща” са непотребни фрази. Представете си, тогава, някога към 600-ата година преди „Нашия Форд” „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла е над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…”

„Децата винаги са се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.” За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”

Децата там тичат голички и играят на „Както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни.

За необяснимите отношения в ранните времена се разказва:

„В продължение на един дълъг период, преди епохата на „Нашия Форд”, но дори и няколко поколения след „Нашоя Форд”, детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”

Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки срещу забременяване е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.

Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство.

Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”

А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.

Така в „Прекрасния нов свят” хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.

В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода, сексуалната свобода нараства. А един диктатор ще направи много, за да насърчи тази свобода.

Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.”

Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години.

Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.” Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „Родител 1” и „Родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри и мастурбация в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова терапия, употреба на дрога, порнография като масово развлечение.

И това, когато телевизията все още я няма, а интернетът не е измислен. Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека.

Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта.

Половин век по-късно същата тази ООН се бори за това, умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с традиционния брак.

Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността.

Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа.

Същевременно, днес ние сме свидетели на невиждан културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава.

С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари. Милиарди се печелят с лъжа, грозота, с ужаси, насилие и порнография.

Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си извоювааме свободата и да изберем страната на доброто.

Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани, или сами да се възпитаме. Трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание.

Когато една култура престане да цени високо добродетелите и да предава на следващите поколения собственото, провереното и ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба.

Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем, кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси и срещу кого .да се борим.