Уважаеми посетители, моля запазете спокойствие. Тази запомняща се реплика, остава в ума на зрителя след като види зрелището Джурасик свят. След тази реплика обаче всички знаят, че следва нещо зловещо, от което направо да ти настръхнат косите.

Същата реплика се прокрадва и покрай "Кризите в Гърмен и Орландовци”. В този предизборен сезон някой се опитва да ни внуши – уважаеми съграждани, моля запазете спокойствие, но усещаме, че в следващия епизод на този екшън, ще ни полазят тръпки по гърба. Конфликтът става по­суров, обществото по­изнервено, а институциите все по­ неадекватни.

Дали събитията са резултат от провокация или са естествени процеси – трудно ще стигнем до консунсус по този въпрос, но и с просто око се вижда, че фитилът е запален и ако не го настъпим скоро, последствията може да са с ефекта на силен взрив.

Вероятно има факти, които показват, че събитията са провокирани, особено като се появиха футболни агитки. Вероятно има и политици, които да обвиним непосредствен. Ако решим, може да хвърлим вината и на полицията. Няколко ченгета вече пуснаха расистки коментари в своите профили във ФБ. Най­сигурният факт е, че проблемите съществуват и някой се възползва от тези проблеми, както обикновено. Купеният ромския вот се качва от избори на избори, злоупотребите с този етнос стават по­фрапиращи, а паралелно с това мизерията в гетата нараства. Тази зависимост говори много за провежданата общодържавна политика.

И ето, че отново идват избори и отново към гетата се сипе озлобление и съмнително добре синхронизирани атаки. Мой приятел фотограф, който отразяваше случващото се в Орландовци сподели: Пред очите ми плачеше малчуган от стрес, а баба му беше шашардисана от това, което се разиграва на тяхната улица. Тези хора не са цигани или роми, както искате ги наричайте.

Тези протести под предлог за търсене на справедливост на практика подлагат на стрес и тормоз всички. Едва ли е случайно, че конфликтите се изострят точно в този момент. А мерките, които се вземат са толкова ефективни, колкото и ръсенето със захар. Даже се чудя как местните управници не са взели пример от колегата си от Нова Загора да поръсят малко и да оправят нещата.

Някои дори си въобразяват, че гетото трябва да се заличи. Всъщност, би било прекрасно, ако гетото можеше да престане да съществува като лайфстайл и да се превърне в китен квартал с усмихнати жители. Утопичните общества обаче са предмет на художествената литература, а държавната политика трябва да се провежда десетилетия наред, за да се стигне дори до леко повишаване на жизнения стандарт, а камо ли до изкореняване на мизерията от райони, които малко или много останалата част от обществото капсулира.

На някои места по света в определени квартали се ходи с армия и танкове, дори не с полицейски сили. У нас, за щастие, е все още много по­лесно, стига да не се вързваме на патетиката на разни политици­комплексари. Ако сме честни, ще признаем, че мръсни хора с претенции има във всички квартали и дори на жълтите павета.

И у нас, също като в киното, всичко върви по сценарий. И тази година в Джурасик отново се намери праисторически звяр, който да избяга от клетката и да направи поразии. На този сценарий са базирани много приходи в киното, а и не само. На екрана обаче всичко може да се случи, но когато се случва в реалния живот и някой събира приходи от зловещи конфликти, а в същото време упорито ни повтаря “моля, запазете спокойствие”, то масовата паника с нейните позаряващи последствия е само на една крачка разстояние.