Разбирам, че в Сусурлево не приемат лесно преизбирането на Тръмп и ги е страх, че България може да остане „от грешната страна“ в геополитиката, ама хайде малко да използваме ботъм-ъп подхода, както го правим в софтуера.

С какво може страната ни да се нарече равностоен партньор (освен че си "плащаме вноските" за евроатлантическия пакт)? Кое точно ни е наред? Шенгенът ли? Върховенството на закона? Индустриалната мощ? Иновациите?

Подготовката на отбраната? Нека се замислим къде наистина стоим и какво можем реално да предложим в този съюз, не само като последователи на указанията "отгоре", но и като активни участници, които допринасят нещо съществено. Не по ужасно различен начин важи и за мястото ни в ЕС, където нещата стоят по същия начин. Там се оказваме (без извинение) „сополивото дете“ около масата на преговорите – вечното присъствие без реална тежест. Ако искаме гласът ни да има значение и в Европа, трябва да започнем от основата, с подобрение на нещата, които зависят пряко от нас.

В противен случай ще продължим да сме просто наблюдатели, без право на собствена дума и без истински принос в съюза, в който уж принадлежим. И преди да роним крокодилски сълзи за геополитическата съдба на България, нека се вгледаме малко в родната картинка (производство, енергетика, място в модерния свят).

Казвам го за втори път днес и не като политик, защото не съм. А защото мисля, че има нужда.