Нямам представа какво е видял в митичния банан на Маурицио Кателан (римата е велика), криптомилионерът, който се изръси 6 милиона долара за него.
Защото покупката е пърформанс сама по себе си. Ние живеем в свят в който една тъпа провокация може да бъде осмислена единствено, ако се намери кой да плати за нея и да я въздигне до космически висоти.
Това е някаква сенчеста територия - купувачът става важен почти колкото автора. Окончателният край на всички авторитети.
Но за друго ми е мисълта.
Аз като българин мога да видя ирония в тази творба. Защото нашият преход ни беше разказван основно през бананите. Сто хиляди интелектуалеца и два милиона вътрешни дисиденти ревяха през ден как социализмът ги е лишил от банани. Те, кървящите съвести на нацията, само един път годишно виждали този символ на свободата, този фар на автентичния живот.
През останалото време преживявали бананите наум и стенели от тяхната липса. В България пърформансът на Кателан има смисъл, но единствено и само в това революционно тълкуване.
Бананът на стената - разпльоканият край на надеждите от епохата на прехода.
Жадуваха банани и така превърнаха страната ни в консуматорски концлагер.
Днес банани в магазина има, но интересът към тях рязко е спаднал. Даже най-лъчистите съвести на нацията не си ги купуват достатъчно често. Ако приемем, че пърформансът на Каталан е ценен, то значи е ценно и това, което често виждам в големите търговски вериги - в отделен кашон стоят преоценените банани. Някаква кашеста биомаса, нещо нечистоплътно и почти гнусно, което обаче въпреки това се опитват да ти продадат за левче на килограм. Точно както днес ни продават евроатлантизъм.
Непретаканото кисело зеле има по-приятна миризма от този бананов евроатлантизъм, но отново и отново ни го тикат в лицата и то най-нечистоплътните екземпляри на нацията...
Видях, че пак представители на тази фауна тръгнаха да слюноотделят пред св. Банан и 6 милиона платени за него.
До кръв и ярост обаче ме засегна сравнението с Малевич и "Черния квадрат". Малевич е уникален случай. Аз лично смятам, че той първо е философ, а след това е художник. И картините му са визуален израз на тази философия. И заради това картината "Черния квадрат" не е някаква визуална мастурбация, а неговият начин да се изправи срещу природата. Да потърси първоначалото на човешкото геометрично мислене. Защото природата по естествен път не ражда квадрати. Тя не се слави с правилни геометрични форми.
Бананът на стената не е философия, а пиар-акция. В този смисъл Малевич първи щеше да я презре... Между другото като си говорим за модерно изкуство забелязах, че с биографията на Малевич в българската Уикипедия е извършен истински пърформанс. Там той се мъдри с определението "украински художник". Украински, бате, не е шега работа. И този, който през целия си живот не се е чувствал нищо друго освен руснак или съветски гражданин, първи би поискал да напусне тази епоха в която бананите и техните купувачи се превръщат в звезди. А това означава само едно. За истинско изкуство вече територия няма...
