България и Европа са изправени пред две важни изпитания - прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляване на изоставането в сферата на сигурността. Трябва обаче да направим огромно разграничение между тях. На последния Европейски съвет в Брюксел се каза много за превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното. Чуха се само приказки за налагане на мир чрез сила, което от позицията на Европа звучи все по-нереалистично.

 Винаги съм настоявал за по-отговорно отношение на Европа и България към сигурността. Не бързам обаче да се присъединявам към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване. Вихри се ентусиазъм за 800 млрд. евро за инвестиции в отбраната, но трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще се теглят заеми и ще има възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове.

Това означава пренасочване на средства от инфраструктурни и социални проекти към отбранителна индустрия, както и възможност отпаднали проекти по Плана за възстановяване и устойчивост да се пренасочат към инвестиции в отбрана и сигурност.

Очаквам българското правителство да подходи много отговорно и критично към всевъзможните български ангажименти в тази ситуация, защото по-важно от самите средства е отношението на държавата. Модернизацията на Българската армия и укрепването на отбранителната индустрия трябва да бъдат първостепенен, постоянен, осъзнат ангажимент на всяка власт, а не да чака да й се задава посоката от Брюксел, за да се сеща за тях.

Назад в годините инициирах редица заседания на Консултативния съвет за национална сигурност именно по тези теми, а в навечерието на Българското председателство на

Съвета на ЕС предложих

България да води процесите по изграждане на обща европейска отбрана, така че нашата индустрия да се интегрира много по-пълноценно в европейските проекти. Очаквам сегашното редовно правителство най-сетне да се ангажира с консенсуса, който постигнахме тогава, защото резултатите са изключително скромни. Европа е големият липсващ в започналия диалог за прекратяване на огъня в Украйна, а тя е най-потърпевша.

Европейският континент не може повече да си позволява да не отчита реалността и да стои отстрани с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила. В близките и то не малко години това не може да се случи.