Тази седмица да сме прекръстили някой футболен отбор? След като разбрахме, че Литекс не става за ЦСКА, но пък Локо може да стане, после отпадна и този вариант, а докато Левски сменя собствеността, скоро може сме свидетели на чудно преобразяване – примерно Батков в ЦСКА, а Левски с емблемата на армейците. Кой знае, вече нищо не е изненадващо. Сега най-търсената стока са отборите с лицензи, които да се пребоядисат. Като слушам какви обсъждания вървят – всичко е възможно, а междувременно тотално ще ни объркат представите за това кой кой е. А отборите се оказаха чисто пирамидални структури. Стига сме викали само за ужилването с КТБ – нека погледнем на актуалните „напомпани с дългове“ и закриляни от държавата клубове. Там положението не е по-различно. Фалитите се отлагат временно, но това ще продължи само, докато положението стане напълно неспасяемо.
И ако тези футболни маневри ви се виждат странни, какво да кажем за факта, че подобно пребоядисване и легитимиране през „някой с лиценз“, но с не много дългове към електората, върви и в политиката. Уж, дясното се опитва да се самоопредели вече години наред, но все още на никой не му е ясно има ли такова животно у нас – истинска дясна партия. Затова пък наблюдаваме как стари, отхвърлени партии се легитимират през нови формации.
Това, сякаш не стига, ами и лявото тръгна по пътя на раздробяването, а следващият етап ще е отхвърлените от електората да се пребоядисват и пъхат в нови коалиции с надеждата пак да ги припознаят.
А на предстоящите избори, извън купения вот с изборен туризъм, на всички останали места ще видим първо най-невероятни коалиции и второ още по-невероятни кандидати. За резултатите все още няма да правим прогнози, но можем да предположим, че отново ще се гласува с отвращение за най-малкото зло.
На хоризонта се вижда и един универсален войник– либералната партия ДПС, която иначе мислехме за капсулирана в етнически електорат, отсега е отворила широко коалиционната кошница и е търгнала да събира партньори и от дясно, и от ляво. Накрая всички ще са в едно и също съзаклятие – напред към властта.
Един отличен пример за това политическо единство е енергийната битка с цените – в един силно печеливш бранш и то печеливш за родните политици. Ако не сте успели да вникнете в конкретните проблеми – най-съществоното, което прозира зад тях, е политическото съзаклятие на всички групи – ляво, дясно, няма значение. Цените на тока се натискат от всички, дори и най-десните, които са привърженици на икономическата теория за свободния пазар.
И още един пример за политическо съзаклятие – борбата със сенчестата икономика, която все не се случва на пратика. Популярно е да се водят такива битки и май всяко правителство претендира, че го прави. Тези обаче, които искат да се справят с проблема, нека се опитат първо да се преборят със сенчестата държава и задкулисната политика, после може да имат успех и по това направление. Защото единия процес ражда другия и битката с последствията, не може да реши въпроса като цяло.
Междувременно кампанията да се присламчим към „някой с лиценз“ и без дългове ще се засилва с налижаването на изборите.
А кой ще плати натрупаните камари дългове, и във футбола, и в политиката, и в икономиката – същият, който плати дълговете на КТБ, същият, който ще плати и онзи 16 милиарден заем – само погледнете в огледалото и ще разберете.
Тази седмица да сме прекръстили някой футболен отбор? След като разбрахме, че Литекс не става за ЦСКА, но пък Локо може да стане, после отпадна и този вариант, а докато Левски сменя собствеността, скоро може сме свидетели на чудно преобразяване – примерно Батков в ЦСКА, а Левски с емблемата на армейците. Кой знае, вече нищо не е изненадващо. Сега най-търсената стока са отборите с лицензи, които да се пребоядисат. Като слушам какви обсъждания вървят – всичко е възможно, а междувременно тотално ще ни объркат представите за това кой кой е. А отборите се оказаха чисто пирамидални структури. Стига сме викали само за ужилването с КТБ – нека погледнем на актуалните „напомпани с дългове“ и закриляни от държавата клубове. Там положението не е по-различно. Фалитите се отлагат временно, но това ще продължи само, докато положението стане напълно неспасяемо.
И ако тези футболни маневри ви се виждат странни, какво да кажем за факта, че подобно пребоядисване и легитимиране през „някой с лиценз“, но с не много дългове към електората, върви и в политиката. Уж, дясното се опитва да се самоопредели вече години наред, но все още на никой не му е ясно има ли такова животно у нас – истинска дясна партия. Затова пък наблюдаваме как стари, отхвърлени партии се легитимират през нови формации.
Това, сякаш не стига, ами и лявото тръгна по пътя на раздробяването, а следващият етап ще е отхвърлените от електората да се пребоядисват и пъхат в нови коалиции с надеждата пак да ги припознаят.
А на предстоящите избори, извън купения вот с изборен туризъм, на всички останали места ще видим първо най-невероятни коалиции и второ още по-невероятни кандидати. За резултатите все още няма да правим прогнози, но можем да предположим, че отново ще се гласува с отвращение за най-малкото зло.
На хоризонта се вижда и един универсален войник– либералната партия ДПС, която иначе мислехме за капсулирана в етнически електорат, отсега е отворила широко коалиционната кошница и е търгнала да събира партньори и от дясно, и от ляво. Накрая всички ще са в едно и също съзаклятие – напред към властта.
Един отличен пример за това политическо единство е енергийната битка с цените – в един силно печеливш бранш и то печеливш за родните политици. Ако не сте успели да вникнете в конкретните проблеми – най-съществоното, което прозира зад тях, е политическото съзаклятие на всички групи – ляво, дясно, няма значение. Цените на тока се натискат от всички, дори и най-десните, които са привърженици на икономическата теория за свободния пазар.
И още един пример за политическо съзаклятие – борбата със сенчестата икономика, която все не се случва на пратика. Популярно е да се водят такива битки и май всяко правителство претендира, че го прави. Тези обаче, които искат да се справят с проблема, нека се опитат първо да се преборят със сенчестата държава и задкулисната политика, после може да имат успех и по това направление. Защото единия процес ражда другия и битката с последствията, не може да реши въпроса като цяло.
Междувременно кампанията да се присламчим към „някой с лиценз“ и без дългове ще се засилва с налижаването на изборите.
А кой ще плати натрупаните камари дългове, и във футбола, и в политиката, и в икономиката – същият, който плати дълговете на КТБ, същият, който ще плати и онзи 16 милиарден заем – само погледнете в огледалото и ще разберете.
