Далеч сме от интерпретацията на сърцераздирателната снимка на малкия Айлан Кюрди, който лежи мъртъв на плажа, предизвикала огромно вълнение в западните страни, още повече, че медиите се отдадоха тогава безпрепятствено на сеанс по вменяване на масово чувство за вина, сякаш това малко създание с толкова жестока съдба само по себе си олицетворяваше мигрантската криза. В този момент амалгамата беше позволена: всички мигранти са Айлан Кюрди.

Всеки сегмент от обществото трябваше да отстъпи пред хуманитарния императив, за което трябва да напомним формулата на Ели Халеви, който виждаше в “организацията на ентусиазма” отличителен белег на тоталитаризма.

Малко като се замислим, новината за нападенията в Кьолн представлява абсолютно обратната страна на големия разказ за отварянето към другия, в който той е възпят като изкупител. Подканят западните общества да прегърнат една различност, която може да ги възроди отвън, още повече, че тя била богатство.

Вече виждаме, че тя може също да приеме лицето на агресивно варварство, в което организирани банди възнамеряват да наложат своето присъствие в територията, с най-архаичната и най-примитивната военна техника, тази на превземането на жените, на които се показва, че се установява нова власт и тя вече ще се упражнява над тях.