В стремежа си да покаже отлични резултати, МОН се забърка в каша с резултатите от Националното външно оценяване. Големият брой двойки от изпита по математика след 7-ми клас са изчезнали. (А моят пост се разрасна драстично :) )
Добре, ама къде са? Защо МОН си играе на "стъкмистика"?
Не, не смея да мисля, че тук има роля болната амбиция на екипа на МОН, заел позиции от има-няма 7 месеца. И че при всеки външен критичен коментар или не-дай-си-Боже открит дефект в тяхната работа, те започват да бранят "правата линия" (на МОН и на ДБГ).
Не смея и да мисля, че в МОН не могат да смятат % от общия брой участвали в НВО и матурите.
Не смея да мисля, че при комуникацията на толкова важни резултати, Политическият кабинет и Екипа по комуникации на МОН не са изготвили план, който да включва координация между МОН и отделните РИО-та. За да могат хем РИО-тата да имат "свободата" да съобщят резултатите по области, хем МОН да има правото да обобщи националната информация. Но най-вече - да съобщят проверени и точни данни, подкрепени с анализ.
Не мислейки за тези неща, днес вече кашата е пълна. Та, колко са двойките?
Дали двойките са "проблем", който може да спъне нечия политическа кариера? Или целия кабинет? Едва ли (на този етап). По-скоро се учудвам и на липсата на зрялост в коментирането на резултатите. Ами, ако наистина системата на преподаване е скапана, ако зрелостниците не им дреме от изпита и от собственото бъдеще (Millenials, may be), ако изпитът е направен по различен от преподавания материал начин? Наистина не знам. Но един зам.-министър трябва да знае. И дори, ако се налага, да каже "Вижте, за този нисък резултат вина имаме всички ние - МОН, РИО-та, училища, отделните учители и семействата на децата." Може би и самите деца - защото само с таблети и срещички не се прокопсва в XXI век.
Всъщност, това може и да не е от съществено значение за учениците. Определено, ако някой добър ученик не се е справил с изпита, ще изпитва срам и ще му/й е тъпо, защото другите са успели. И така пътят към заветната гимназия за двойкаджиите е отрязан. В това няма нищо лошо (може би).
Защото ако не ти спори с математиката, защо трябва да се напъваш да отиваш в гимназия, да изкараш едни пет години, след което да станеш студент (защото местата във ВУ са повече от кандидатите). И после - ставаш безработен с претенции за голяма заплата.
Вместо това бъдещият осмокласник може да влезе в професионална гимназия и да научи занаят. Това е един от начините да си гарантира доход и кариера. Може да развие и предприемачески способности, вместо да търка пейката, да чака на мама и тате и после - да е безработен с години.
Но все пак - къде са двойките? И защо МОН е написало служебни тройки на близо 13 000 деца? Разбира се, очакваме отговори и развитие по темата.
