Ноеми Пап е ръководител на отдел “Дигитализация и банкиране” към Европейската банкова федерация. Ноеми води дигиталното банкиране и е програмен лидер на проекти, свързани с актуални дигитални въпроси като (клауд технологии, е-идентификация и др.). Преди да се присъедини къв ЕБФ, Ноеми е работила 2 години в консутантска фирма за международни отношения и публични въпроси в Брюксел.

Как виждате процесите около дигиталната трасформация на банковия и изобщо на финансовия сектор?

Дигиталната трансформация е тук и тя съществува, но изисква и  определена регулация и ако се вгледаме, ще видим, че тя не засяга само банковия сектор.

Спомняте си как преди 10 години, когато започнахме да използваме смартфони и таблети и те тепърва навлизаха на пазара, всичко ни изглеждаше ново. Тогава всички интуитивно усещаха, че трябва да се адаптират към тази нова реалност. В същата ситуация в момента е секторът на финансите и не говорим само за банките, но за всички участници. Какво се случва - клиентът застава в центъра на стратегията за развитие.

Потребителите имат изцяло нови очаквания и банките трябва да им отговорят. Заради новите очаквания се появяват и нови играчи - финтех компаниите. Налагат се и нови подходи за макертинг и нови начини за осъществянане на комуникация с клиентите.

Всъщност промяната е водена от търсенето на клиентите, а не от иновативността на основните играчи?

Потребителите изискват бързи, умни и безпроблемни решения за своите финанси. По тази причина виждаме и съвсем необичайни компании като Гугъл, Фуйсбук, Епъл и др. да навлизат в този сектор и да предлагат решения. Техните услуги са технологично напреднали и съвсем естествено клиентите започват да искат същото и от банковите институции.

Този натиск ще продължи ли или се очаква известно успокояване?

Когато говорим за дигитална трансформация става въпрос за продължаващ процес. Нещо, което не е завършило все още. За някои играчи е направо дигитална революция и те са принудени да се адаптират към нея.

За банките се налага да работят ръка за ръка с нови компании и да предлагат чисто нови решения. Всъщност това е начинът за развитие на сектора - съвместна работа между големи и малки компании, за да се предложат нови технологични услуги за потребителите.

Това обаче означава и въвеждането на нови регулации, адаптиране на рамката спрямо съвременните реалности. Това се налага от само себе си.

Какви ще са следващите стъпки през 2018 година?

Мога да кажа, че банките се развиват бурно. Непрестанно анализират процесите в дигиталната трансформация и инвестират в различни дейнности, включително и в свои стартъпи, а и в собствени инкубатори. През следващата година ще бъдат вложени 60 млрд. евро в ИТ процеси и продукти, кибер сигурност и т.н. вътре в самите банки. Ще се търсят иновативни решения. Важно за банковия сектор е също така да адаптират бизнес моделите си към новите условия и новите услуги и продукти. При всички случаи е предизвикателно, когато трябва да обновиш бизнес модела си. Важно е в същото време да отговарят на всички изисквания и законови, и капиталови, и регулаторни.

Иновациите ли налагат нови регулаторни подходи или по-скоро законодателите се опитват да овладеят процесите в сектора?

Бих казала, че регулаторната среда също търпи революционни промени, продиктувани от дигитализацията на сектора. Откриват се и нови възможности за технологични компании, които да обогатят своите пазари. Възможностите са отворени и пред финтех компаниите и бих казала, че те са в малко по-привилегировано положение, тъй като не се борят за промяна, както банките и не са изправени пред толкова сериозни регулации. 

Чували сме недоволство от страна на утвърдените финансови институции за това, че техните нови конкуренти от финтех сегмента не са подложени на толкова драстични регулаторни изисквания, ще се промени ли това?

Факт е, че банките, за разлика от финтех играчите трябва да отговорят на много сериозни законови изисквания. Подобна е ситуацията и в застрахователния сектор. Но всичко това се променя постепенно. Първоначалната реакции на финансовите институции е да се борят с регулациите и да ги оспорват, но те се въвеждат, за да се осигури стабилност на сектора и да сме сигурни, че всички са капиталово адекватни. В даден момент се оказва, че инвестирането във финтех компании не е възможно, тъй като предложеният софтуер не отговаря на изискванията и не може да бъде въведен в която и да е банка. Не се счита за сигурен. Виждаме също, че в Европа условията не са същите като в САЩ, например. Но законодателството също се променя и се адаптира към реалностите. Променят се изискванията не само по отношение на капиталовата адекватност, но също и по отношение на оценката на риска и гарантирането на сигурността.

Кои точно процеси имаме предвид, когато говорим за дигитализация на финансовия сектор, навлизането на кои технологии и решения се визират?

Когато говорим за дигитализация не става въпрос само за конукренция на софтуерите, но също и за това как да се въведе електронна идентификация и тя да е съвместима при всички финансови институции, говорим също за управляването на големи бази данни и за начина, по който те се съхраняват. По тази причина от 2018 се въвежда Директивата GDPR, която засяга събирането и съхранението на лични данни и на големи масиви от данни. Потребителите искат да са сигурни, че когато им се събират данните с тях няма да се злоупотреби, но в същото време очакват и въвеждането на иновации. Разработват се нови продукти, които боравят с големи бази данни и в тази ситуация трябва да се намери правилния баланс. Говорим много и за облачни технологии и това е важен въпрос за банките, защото те боравят с големи бази данни и тези данни се прехвърлят не само в Европа, но също в Китай и други държави, на други континенти. Въпросът с тяхното пренасяне, съхранение, с използавнето на облачни технологии, става все по-горещ и той също търпи регулации.

Въпросът с кибер защитата е много актуален, ще се намали ли наистина рискът чрез новите регулации?