Вера Шандел е една от трите съвременни български емблеми на суинг музиката, които познаваме от триото  Sentimental Swingers. Франкофон по душа, родена в Кюстендил, израснала в Алжир, с кариера на финансист, от 2010 г. е на сцената. Избира музиката и преоткрива женствеността във всеки детайл от живота си. Вярва, че ако човек тръгне по някакъв път и този път е към „себе си“, нещата се случват сами.

 Днес се занимава с кинопродуцентство и развива своя клубен сценичен проект  Jazz Boudoir в компанията на Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов-Еко (контрабас). Групата е сред редовните гост-изпълнители на превърналия се в емблема джаз ресторант МОРИНО в центъра на София (сградата на КНСБ). Последното им участие на сцената на МОРИНО за 2017 г. ще е в четвъртък, 21 декември от 21.00ч.

Може да видите събитието във Facebook: https://www.facebook.com/events/148644069122582/

За предстоящата година Вера Шандел планира да реализира една голяма своя мечта – животът на Марлене Дитрих в един спектакъл не само с музика.

Кой е най-яркият ти спомен от участие?

В главата ми винаги ще стоят три неща. Първият концерт на Sentimental Swingers, когато бяхме само двете с Рони и ходихме да си търсим еднакви обувки и определен стил рокли. Може би от позицията си днес не бих скочила толкова смело в тези среди. Тогава Рони тотално повярва, че е възможно. Аз много исках, но тя повярва. И тъй като тя е професионалист, аз й се доверих напълно. И всъщност този концерт на дуета ни предизвика следващия концерт. Така създадохме и групата – говорихме и с Деси. Отначало тя каза „правете групата двете, аз съм на море сега“. Така започнахме да работим през септември. Второто, което винаги ще си спомням, е нашият първи концерт – на трите заедно. Беше на същото място. Спомням си, че в съблекалните им показвах как да си закачат жартиерите и те не можеха, и се налагаше да им помагам (смее се). А третото е участие с Ангел Заберски в Black Label – заведение, което вече не се казва така, но беше много подходящо за будоар.

Къде би искала да пееш?

Навсякъде! Където има кой да слуша - аз бих пяла. Но конкретно сега искам да представя Марлене Дитрих в Зала 1 на НДК с бигбенд.

Как си го представяш -  монолози от трите персонажа?

За Едит Пиаф например - такава, каквато е била в живота и на сцена. Защото на сцена много поддържа автентичния имидж, когато е била бедна – черна рокля, обрано поведение. А всъщност е била голяма фурия извън сцената. За Марлене няма да разказвам, защото имам колебания в някои детайли. Ако мога да си пожелая нещо за идващата 2018 година, със сигурност ще е най-накрая да реализирам този проект. Защото говоря за него от няколко години.

Като образ ли те грабнаха точно тези персонажи?

Като жени преди всичко. Като човешки същества. И в трите има нещо изключително. Естествено имиджът също, той е много важен. И всъщност преди да тръгна по този път, да започна този процес, колкото и лесно и внезапно да изглежда отстрани, аз си пеех много – просто така, сама. Спомням си, че бях с мъжа ми в Марсилия, а той трябваше да става рано. И така, чудейки се какво да правя, грабнах един албум с песни на Мерилин Монро, а аз ги знам всички. И му изнесох един спектакъл. Седнах и прегледах няколко примера, например за това как да се гримирам, тъй като не съм от този тип жени, които наблягат на грима – обикновено съм с дънки и тениска... Разбира се, всяка жена носи женското в себе си. Аз знам, че много голяма част от почитателите ми са жени. И всъщност са почитатели заради женствеността, която се излъчва от тази музика. В началото не бях такава, но се промених, защото знаех, че има някой, за когото това е важно. И след като го направих, се почувствах цяла. Една жена не трябва да забравя да е жена, независимо колко силно е мъжкото в нея. Както един мъж би следвало да бъде мъж. Аз мога да дам пример с това, че мога да бъда женствена и смела в това, което правя. Ако това помага на някого – супер!

Напоследък жените сякаш имат нужда някой да им каже как да бъдат жени.

Нека дойдат на Jazz Boudoir! Ще го усетят. В осъзнаването си аз започнах – туториум на Мерилин Монро, грим, сама си къдрех косата. Фризьорката, която ми навиваше косата, когато снимахме в Марсилия, ме научи на нещо. Впоследствие с Деси започнахме да работим много сериозно над този имидж. Всъщност това отдавна е моят стайлинг. Така че нещата се случват и смятам, че ако човек тръгне по някакъв път и този път е към „себе си“, нещата се случват сами.

Коя е любимата ти песен?

Не знам дали имам една любима песен. Имам едни за тъжни моменти, едни за весели... (смее се). Толкова много обичам музиката, че просто няма как да е една. Напоследък изключително много ми харесва All of Me. В нея има много потенциал за творчество.

А коя песен искаш да изпееш и още не си успяла?

The Man I Loved. И Nature Boy, която Рони пееше. Но това ще дойде с времето. Сега трябва да науча Lilly  Marlen – на немски, на френски и на английски.

Оприличаваш ли се по някакъв начин с Марлене Дитрих?

За да мога да пресъздам образа й, трябва да вляза в него. Ако не се превъплътиш, не можеш да го преразкажеш на хората.

В образа на Монро съм влизала – тя е по-весела и по-сърцата, въпреки драмата в живота й. Марлене е била доста selfish. И тя е с много голямо сърце и с много големи общочовешки идеали. И затова се захванах да я пресъздам. И ако има един общоевропеец като образ, то тя е изключително подходяща за него – тя е еклектична личност като националност, въпреки че е германка. После става американка, завършва живота си във Франция. И е много цялостен образ. Докато Едит Пиаф е французойка, Мерилин Монро е точно от епохата на Холивуд. Нямам предпочитания между трите. За Мерилин Монро може би знам най-много – откъм психоанализа, четива, които съм минала. Има адски много болка в нея, затова ми беше интересна като образ. Толкова много не съм чела за Марлене. Тя е изключителна! Цигуларка, актриса, певица, танцьорка и много силна жена. Много свободолюбива за онези времена. Вървяла е срещу определени правила. Днес според мен също е тежко откъм правила и промяната е опасна.

Намираш ли паралел между времената?

Да, сега също не сме толкова свободни, колкото изглежда. Няма гигантска еволюция в човешкото отношение. Но музиката е пътят към нея, вярвам в това!

Може да гледате Jazz Boudoir с Вера Шандел на 21 декември от 21.00 ч. на сцената на джаз ресторант МОРИНО.