Надяваме, че бизнесът и държавата ще постигнат онзи синхрон, който ще ни позволи да поставим България по нов, коренно различен начин в рамките на Европа и света, споделя Илия Кръстев, председател на УС на сдружение Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ) в специално интервю за b2b Media.

Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АIBEST) предприема интересна инициатива да предостави безвъзмездно на българското правителство висококвалифицирани програмисти, специалисти в сферата на киберсигурността и ръководители на проекти, за да подпомогнат за бързото изграждане на националната здравна информационна система. Срещнахте ли приемане от страна на правителството? Колко скоро може да се реализира проектът и какъв ефект да очакваме?

Да, членовете на AIBEST предложихме няколко проекта, с които да подкрепим усилията на правителството, както за справяне с извънредната ситуация заради COVID-19, така и с анализ и препоръки, които да подпомогнат бързото излизане от очакваната кризата и планиране на действия, които да ни поставят в по-добра позиция в сравнение с други държави. Гледаме на всичко това като подкрепа за обществото, която ще има краткосрочни ползи, но и по-важното - дългосрочна перспектива за развитие.

Правителството прецени да инвестира предоставените безвъзмездо от нашите членове 15 000 часа в бърз старт на изграждане на националната здравна информационна система. Електронното здравеопазване е важна крачка за дигитализацията в публичния сектор, ползите от него са безспорни. Затова не е изненада, че се взе решение нашият ресурс и знания да бъдат използвани в тази област.

Свързаността, технологиите, дигитализацията като цяло са не просто важни за бизнеса и живота ни днес, те са в състояние да предефинират изцяло и сегмента на здравеопазването и социалните системи.

Сякаш компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите ще бъдат най-леко пострадалите от последиците на COVID-19 пандемията. Как виждате бъдещето на сектора?

Компаниите от технологичния сектор и този на бизнес услугите също понасят негативните последствия от наложените ограничения в цял свят и най-общо проблемите ни са същите, както и в други сектори. В този момент няма печеливши и имунизирани срещу кризата бизнеси. Като експортно ориентиран сектор, случващото се по света влияе негативно на нашите бизнеси.

Факт е обаче, секторът на бизнес услугите и технологиите в България влезе в тази извънредна ситуация много по-подготвен от другите индустрии. Нашият бизнес е знание-интензивен и почти независим от суровини или изискващ непременно физическо присъствие. Ние знаем, че най-ценният ни актив са хората и техните знания, затова от първостепенно значение за нас остават служителите ни. Всички мерки, които взимат компаниите от сектора, са изцяло насочени към запазване на работните места и човешкия капитал на бизнеса. Не е случайно, че в сектора в момента има свободен ресурс. Това е резултат от намаляването до минимум на икономическата активност в цял свят.

Благодарение на трансформациите в сектора през последните години, България вече има завоювани нови позиции на световната карта. Ние създаваме висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения. Вярвам, че индустрията ни ще остане все така конкурентоспособна и след кризата. Всъщност, при правилна политика е напълно възможно да излезем още по-конкурентоспособни на международния пазар, тъй като кризата е глобална и засегна други традиционни ИКТ дестинации. Но това ще зависи както от усилията на целия сектор, така и от цялостната правителствена политика и от продължителността на кризата у нас.

Ангажирахте се да предоставите на правителството допълнително и анализ на трансформациите в бизнеса, публичния сектор и социалните системи, предизвикани от COVID-19 пандемията. Какво показват предварителните данни? В какъв размер ще са щетите за бизнеса, а и за икономиката?

Анализът, върху който AIBEST работи, ще има сериозна роля за планирането на нови регулации и мерки за възстановяване от кризата и бърза адаптация на публичните и частни системи.

Основна част от бизнеса ни се състои в изследвания, работа с данни, информация, прогнозен анализ на световно ниво и това е изключително ценен ресурс, който предоставяме на правителството. Ангажирахме да предоставим анализ на трансформациите, предизвикани от COVID-19 пандемията. Ще проследим и анализираме промените в икономиката, пазара на труда, здравната и социална системи, международните отношения и стратегическите за България сектори. Ще предложим успешни практики и препоръки за промени на политики и нормативна уредба.

Имаме вече наблюдения и предварителни анализи. Ако се опитаме да погледнем отвъд COVID-19 пандемията и притесненията от икономическата криза, в която навлиза България и света, можем ясно да видим трансформации, които няма да бъдат прекъснати и ще доведат до коренно нови процеси и взаимоотношения.

Защо се забави толкова България в предоставянето на публични и бизнес услуги от ново поколение и дали отговорът на настоящата криза, който би трябвало да е светкавичен ще се случи с необходимите темпове? Има ли шанс България, въпреки кризата, да заеме нови позиции и да има някакво свое предимство в рамките на Европа, пък и света?

Въпреки че е важно да се вгледаме в причините за всички забавяния на дигитализацията у нас, за AIBEST като организация и с притежаваното ноу-хау, техники и технологии е по-важно да се опитаме да погледнем няколко крачки напред и да планираме. Сигурен съм, че правителството ще направи своите анализи за развитието до момента. COVID-19 пандемията е извънредно събитие изискващо незабавни действия. Кризата е повратен момент. Те изисква незабавно решение, но изисква от нас бързо да се възползваме от възможностите, които ни предлага или най-малкото да предвидим и предотвратим това някой или нещо друго да определя бъдещето ни.

В този смисъл работата на AIBEST по този анализ е критично важна и се надявам, че заедно с други заинтересовани страни ще бъдем достатъчно далновидни и ще изградим ясна стратегия, за да позиционираме навреме България като конкурентна локация, да отправим ясни послания и стимули за задържане и привличане на инвестиции.

Гледаме на кризата като на възможност и се надяваме, че бизнесът и държавата ще постигнат онзи синхрон, който ще ни позволи да поставим България по нов, коренно различен начин в рамките на Европа и света.

Вашите Топ 3 съвета за отговор на кризата?

Кризата създава дисхармония или аномалия и това е ценен ресурс за иновациите. Трябва да използваме ефективно този ресурс. Организациите често не са склонни да поемат рискове. Те искат да бъдат в безопасност и да не излизат от „зоната на комфорта“. Кризата не е страшна сама по себе си – пагубно е бездействието. Смятам, че тези, които си зададат въпроса „какво ще стане ако?“ и излязат от кутията, ще бъдат възнаградени. Кризата е удобен момент за въвеждане на по-радикални решения и особено на дълго отлагани непопулярни мери.

Да се стремим за себе си и да възпитаваме други да бъдат лидери, които могат да се адаптират. Адаптивният лидер успява да отключи потенциала у хората, да мобилизира екипите си, да открива и управлява иновативни решения, насочени към промяна, в сътрудничество. Този лидер е катализаторът за реална трансформация. Нещо, което ни се случва в този момент.

Не бъркайте спешно с необходимо и останете фокусирани и ангажирани с приоритетите на организацията. Кризите предизвикват организационната устойчивост, както и характера, смелостта и интегритета ни като лидери. Организациите с характер имат яснота за неизменните им ценности и не правят компромиси с тях. За всичко останало са ни необходима далновидност и гъвкавост.