Страната има потенциала да се превърне в една от най-силно развиващите се икономики в ЕС и първостепенна дестинация за бизнес инвестиции при определени условия, коментира Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България в специално интервю за b2b Media.
Г-н Томпсън пристига в България през август 2014 г. след като четири години работи като мениджър „Стратегии и операции“ в сектор „Човешко развитие“ в централата на Световната банка във Вашингтон.
По време на кариерата си в Световната банка той работи основно в областта на финансовия сектор, развитието на частния сектор и данъчната администрация.
Другите му експертни области са човешко развитие, здравеопазване и СПИН.
Какви са най-големите предизвикателства и пречки пред растежа на българската икономика?
Световната банка наскоро приключи изготвянето на Систематичен анализ за страната (SCD), който очерта основните предизвикателства пред България в стремежа й към споделен просперитет и намаляване на бедността. Потенциалът за повишаване на доходите, особено на 40-те процента от населението с най-ниски доходи, ще остане ограничен, ако темпът на растеж на БВП се запази на сегашните нива от по-малко от 2 на сто годишно, а ръстът на производителността продължи да се забавя. Нарастването на производителността в България е по-бавно спрямо страните от региона, които служат за сравнение, и трябва значително да се ускори - най-малко до 4-5 процента годишно, за да може България да достигне средното ниво на доходи за ЕС в рамките на едно поколение.
Позволете ми да подчертая, че това е напълно постижима цел, ако се предприемат определени стъпки с трансформиращ ефект.
Систематичният анализ за страната (SCD) идентифицира три области на политиката с потенциал за трансформиране на икономиката и изравняване на жизненото равнище с това в Европейския съюз: (1) укрепване на институционалната и правната рамка за добро управление - например във финансовия сектор, съдебната система и публичната администрация; (2) повишаване на уменията и пригодността за заетост на всички българи; и (3) подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи.
Световната банка наскоро приключи изготвянето на Систематичен анализ за страната (SCD), който очерта основните предизвикателства пред България в стремежа й към споделен просперитет и намаляване на бедността. Потенциалът за повишаване на доходите, особено на 40-те процента от населението с най-ниски доходи, ще остане ограничен, ако темпът на растеж на БВП се запази на сегашните нива от по-малко от 2 на сто годишно, а ръстът на производителността продължи да се забавя. Нарастването на производителността в България е по-бавно спрямо страните от региона, които служат за сравнение, и трябва значително да се ускори - най-малко до 4-5 процента годишно, за да може България да достигне средното ниво на доходи за ЕС в рамките на едно поколение.
Позволете ми да подчертая, че това е напълно постижима цел, ако се предприемат определени стъпки с трансформиращ ефект.
Систематичният анализ за страната (SCD) идентифицира три области на политиката с потенциал за трансформиране на икономиката и изравняване на жизненото равнище с това в Европейския съюз: (1) укрепване на институционалната и правната рамка за добро управление - например във финансовия сектор, съдебната система и публичната администрация; (2) повишаване на уменията и пригодността за заетост на всички българи; и (3) подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи.
В кои сектори на българската икономика се забелязва напредък през последните няколко години?
След пристигането си в България имах привилегията да работя с редица членове на правителството и възможността да чуя мнението на представители както на българската, така и на чуждестранната бизнес общност относно тяхната мотивация за инвестиране в страната. В резултат на това съм убеден, че много от елементите на текущата програма от политики и мерки на правителството са насочени към преодоляване на ключови ограничения пред бизнеса, и ако бъдат приложени в пълен обем ще доведат до формирането на по-жизнена и растяща икономика.
Налице са множество примери за постигнати успехи - както сочи и нашето неотдавнашно изследване на производителността на труда. Например отрасли с квалифицирана работна ръка като финансовият сектор и секторът на информационните и комуникационни технологии отбелязват бърз растеж на производителността на труда.
В същото време съществуват и известни предизвикателства. България страда в значителна и все по-нарастваща степен от неправилно разпределение на ресурсите на фирмено и отраслово ниво. Неправилно разпределение на ресурсите възниква, когато в рамките на даден отрасъл високо производителните фирми остават малки по мащаб, а сравнително по-непроизводителни фирми наемат голям дял от работната сила. В България степента на неправилно разпределение е необичайно висока, което показва, че производственият сектор и секторът на услугите функционират значително под нивото на своя потенциал.
Как бихте коментирали квалификацията на българските служители? Отговарят ли на изискванията на работодателите?
Всъщност, екип от експерти на Световната банка, работещ върху въпросите на пазара на труда, зададе същия въпрос в специална анкета, озаглавена Национално представително панелно проучване за България (BLISS), която се провежда в партньорство с Институт „Отворено общество“ София. Окончателният доклад ще бъде публикуван през януари, но мога да споделя някои от предварителните констатации.
Предварителните данни от проучването показват, че макар да няма съществени различия в уменията между мъжете и жените, или между градските и селските райони, все пак съществуват определени пропуски в уменията на отделни групи от населението. Данните показват, че съчетанието от умения се променя през живота на хората, като по-възрастните показват по-ниски когнитивни, но по-високи социално-емоционални умения, свързани с общуването с други хора. Напълно според очакванията и когнитивните и социално-емоционалните умения са по-високи сред хората с по-високо образование.
Именно когнитивните и социално-емоционалните умения са от решаващо значение за намиране на работа. Всъщност последните изводи сочат, че при мъжете уменията значат повече от дипломите в процеса на търсене на работа, докато при жените образователните постижения играят по-важна роля. В частност, хората с по-високи когнитивни умения имат по-голям шанс да бъдат наети, като наред с дипломата когнитивните умения играят важна роля в намирането на работа. За отбелязване е също, че хората с по-добри социално-емоционални умения, свързани с поемане на отговорност и изпълнение на тежки задачи, е по-вероятно да бъдат наети.
Работодателите в България ценят когнитивните и социално-емоционални умения, като например индивидуалните нагласи към работата и желанието да се учат нови неща. Подпомагането на хората да придобият този микс от умения е много важно за бъдещето на България, особено като се имат предвид демографските тенденции през следващите десетилетия.
Всъщност, екип от експерти на Световната банка, работещ върху въпросите на пазара на труда, зададе същия въпрос в специална анкета, озаглавена Национално представително панелно проучване за България (BLISS), която се провежда в партньорство с Институт „Отворено общество“ София. Окончателният доклад ще бъде публикуван през януари, но мога да споделя някои от предварителните констатации.
Предварителните данни от проучването показват, че макар да няма съществени различия в уменията между мъжете и жените, или между градските и селските райони, все пак съществуват определени пропуски в уменията на отделни групи от населението. Данните показват, че съчетанието от умения се променя през живота на хората, като по-възрастните показват по-ниски когнитивни, но по-високи социално-емоционални умения, свързани с общуването с други хора. Напълно според очакванията и когнитивните и социално-емоционалните умения са по-високи сред хората с по-високо образование.
Именно когнитивните и социално-емоционалните умения са от решаващо значение за намиране на работа. Всъщност последните изводи сочат, че при мъжете уменията значат повече от дипломите в процеса на търсене на работа, докато при жените образователните постижения играят по-важна роля. В частност, хората с по-високи когнитивни умения имат по-голям шанс да бъдат наети, като наред с дипломата когнитивните умения играят важна роля в намирането на работа. За отбелязване е също, че хората с по-добри социално-емоционални умения, свързани с поемане на отговорност и изпълнение на тежки задачи, е по-вероятно да бъдат наети.
Работодателите в България ценят когнитивните и социално-емоционални умения, като например индивидуалните нагласи към работата и желанието да се учат нови неща. Подпомагането на хората да придобият този микс от умения е много важно за бъдещето на България, особено като се имат предвид демографските тенденции през следващите десетилетия.
Какъв съвет бихте дали за подобряване на икономическата ситуация в България? Коя е първата и най-важна стъпка, която трябва да предприемем за подобряване на бизнес средата?
В Световната банка вярваме, че нашата роля не се състои в това да предлагаме рецепти, а по-скоро да предоставяме информация, данни, анализи и доказателства, които да послужат като инструмент в процеса на вземане на политически решения. Тези решения, разбира се, са отговорност на правителството.
Мога да кажа, че програмата на българското правителство представлява добра основа за ориентиране на България към растеж. На първо място тя включва различни инициативи, насочени към реформа в държавната администрация, обществените поръчки и регулаторните режими, която има за цел укрепване на надеждността и предсказуемостта на правителството в качеството му както на регулатор, така и на клиент. Взети в тяхната съвкупност, след като бъдат реализирани тези инициативи трябва да доведат до укрепване на институционалната и правна рамка (първата трансформационна област съгласно нашия Систематичен анализ за страната - SCD) и до повишаване на доверието на бизнеса във всички сфери на икономиката.
Наред с това правителството работи активно по изпълнението на програма за укрепване на образователния сектор (втората трансформационна област съгласно SCD). Както се посочва в един от миналогодишните доклади на Световната банка, през последните години резултатите от образованието в България отбелязват тенденция на влошаване и понастоящем са едни от най-ниските в Европа. Правителствената програма за реформи в образованието има за цел обръщане на тази негативна тенденция и постигане с течение на времето на все по-положителни резултати, което от своя страна ще повиши наличието на основни умения, необходими на българския бизнес.
И накрая, от степента, в която правителството успее да изпълни своята политика за насърчаване на конкуренцията, ще зависи това, което бизнесът желае най-много – гарантиране на равнопоставеност, в рамките на която всички фирми ще могат да се конкурират въз основа на своята икономическа ефективност.
В българската икономика вече се случват много важни неща. Изпълнението на начертаните от правителството мерки има потенциала да превърне България в една от най-силно развиващите се икономики в ЕС и първостепенна дестинация за бизнес инвестиции.
В Световната банка вярваме, че нашата роля не се състои в това да предлагаме рецепти, а по-скоро да предоставяме информация, данни, анализи и доказателства, които да послужат като инструмент в процеса на вземане на политически решения. Тези решения, разбира се, са отговорност на правителството.
Мога да кажа, че програмата на българското правителство представлява добра основа за ориентиране на България към растеж. На първо място тя включва различни инициативи, насочени към реформа в държавната администрация, обществените поръчки и регулаторните режими, която има за цел укрепване на надеждността и предсказуемостта на правителството в качеството му както на регулатор, така и на клиент. Взети в тяхната съвкупност, след като бъдат реализирани тези инициативи трябва да доведат до укрепване на институционалната и правна рамка (първата трансформационна област съгласно нашия Систематичен анализ за страната - SCD) и до повишаване на доверието на бизнеса във всички сфери на икономиката.
Наред с това правителството работи активно по изпълнението на програма за укрепване на образователния сектор (втората трансформационна област съгласно SCD). Както се посочва в един от миналогодишните доклади на Световната банка, през последните години резултатите от образованието в България отбелязват тенденция на влошаване и понастоящем са едни от най-ниските в Европа. Правителствената програма за реформи в образованието има за цел обръщане на тази негативна тенденция и постигане с течение на времето на все по-положителни резултати, което от своя страна ще повиши наличието на основни умения, необходими на българския бизнес.
И накрая, от степента, в която правителството успее да изпълни своята политика за насърчаване на конкуренцията, ще зависи това, което бизнесът желае най-много – гарантиране на равнопоставеност, в рамките на която всички фирми ще могат да се конкурират въз основа на своята икономическа ефективност.
В българската икономика вече се случват много важни неща. Изпълнението на начертаните от правителството мерки има потенциала да превърне България в една от най-силно развиващите се икономики в ЕС и първостепенна дестинация за бизнес инвестиции.
