Новите носители на Нобеловата награда за икономика, връчвана от Шведската централна банка, са Британецът Оливър Харт от Harvard University и финландецът Бренгт Холмстрьом от Massachusetts Institute of Technology.

Двамата учени получават приза за работата им в развиването на теорията на договорните отношения.

“Непълният договор”

Договорите никога не са пълни, е теорията, върху която базира своя научен труд Оливър Харт. В случай че не всички моменти могат да бъдат вписани, от действията на контрагентите ще зависи и крайният резултат. Неговата теория на "непълния договор" изследва именно това. Харт твърди, че при съставянето страните и тяхната възможност да упражняват контрол върху изпълнението са определящи за ефекта от договора.

"Неговите изследвания ни предоставят теоретичните инструменти за отговор на въпроси като: кои компании би трябвало да се слеят, каква пропорция между дълг и капитал трябва да се използва, кои институции трябва да са публични и кои частни", заявиха от Royal Swedish Academy of Sciences по време на церемонията.

Теорията за непълния договор свежда тези въпроси до една обща точка - стимули и възнаграждение. Когато местната власт реши да организира събирането на сметта например, кои ще са страните по договора е важно за контролиране на разходите. Ако администрацията организира тази услуга чрез собствено дружество, тогава трудно могат да бъдат наложени стандарти за цена или качество, на които да могат да се базират плащанията по договора, защото държавата застава и от двете му страни. Отдаването на тази дейност на частна компания би било по-подходящо заради възможността за въвеждане на стимули, които в крайна сметка да облекчат бюджета и да подобрят услугата.

“И още за бонусите на мениджърите”

Работата на Холмстрьом, от друга страна, е в сферата на стимулите за сключване на договор между двете страни и как могат те да се използват при структуриране на даден договор. "В икономиката не се интересуваме от големината на бонуса на мениджърите", коментира Холмстрьом по време на награждаването. "За нас е важно как да структурираме договора, така че този бонус да насърчава по-добри резултати."

Според него това е от голямо значение във всички сфери на корпоративното управление. Неговата работа дава отговор на въпроса с какво трябва да се обвърже възнаграждението на служителите в една компания, така че да може да се разграничи късметът от конструктивните усилия.

Практически пример би взел предвид бонуса на главния изпълнителен директор на петролна компания. В случай че той бива възнаграден спрямо ръста на приходите, поскъпване на суровината би било положително за неговата заплата, без да отразява актуалния му принос за резултатите. Именно заради това Холмстрьом се застъпва за дългосрочните бонус схеми, които не вземат предвид краткосрочното представяне. Тази концепция той разработва през 70-те години, преди да влезе в академичния свят.