Ако харесвате сайбър-футуристични, сай-фай екшъни с елементи на философски размисли по екзистенциални теми и японски анимета за развитието на човешката цивилизация, то „Дух в броня“ (Ghost in the Shell) е вашият филм.

Типичен представител на Tech Noir стила, където няма сиво, няма нюанси, всичко е Тек, и е Ноар, ама много Ноар. Даже леките елементи на чувства, които се появяват на моменти, отново са издържани в тази стилистика. Никакви лигавщини, просто искри.

Като кратко припламване на невронни клетки в мозък на Изкуствен Интелект. Кратко, но наситено. И достатъчно. Прекрасно подбран каст, сякаш изваден от истинско аниме.

Скарлет Йохансон се справя отлично. След Люси и Авенджърите, явно екшън ролите, съдържащи скрита дълбочина, все повече я привличат. Визията е зашеметяваща. Ефектите се сливат неуловимо в играта на актьорите, сякаш са естествено продължение. Не дразнят, не отвличат вниманието, просто са част от ежедневието. Действието е бавно на моменти, типично за източните филми.

Спокойно се дава време на героите да се развиват, да мислят, да търсят. На пръв поглед елементарен екшън, но през цялото време се поставят въпроси за развитието на човешката цивилизация. До къде може да ни доведе дигитализацията, ще загине ли „човешкото“, какво е душа и до кога човек е човек. Все теми, които може сега да изглеждат фантастични, но май чукат на вратата ни.

Перфектна картина, познаваме режисьора Рупърт Сандърс от „Снежанка и ловецът“…