Клетките в човешкото тяло представляват мини компютри. Те изпращат и приемат информация. Но клетъчните технологии не са просто метафора.
В последните няколко десетилетия биолозите работят върху алгоритъма на човешката клетка и се опитват да го контролират. Усилията даже са насочени към това да изземат ролята на “софтуерни инженери” по отношение на човешкото тяло, контролирайки алгоритъма, наречен ДНК.
Според статия, публикувана в Nature Biotechnology, изследователите са успели в потитите си да “програмират” човешката клетка, така че тя да се подчини на цели 109 различни логически инструкции. С течение на времето, това може да се окаже пътят към настройването на клетките да отговарят на различни външни команди, включително и за това как да се борят с редица заболявания, произвеждайки сами различни съединения.
Това вече се случва в лабораторни условия, където клетките са били принудени да използват протеин, наречен DNA recombinases, който на практика променя структурата на ДНК. Самият протеин разпознава и се цели в различни структури на ДНК. Изследователите просто са немрили начин как да го задействат.
Вследствие на това клетките могат да бъдат програмирани в така наречената, нелогична ДНК последователност. На практика, към клетката се изпраща команда: не задействай реакция, която по естествен път се провокира от различни фактори.
Учените, които участват в разработката, дори са успели да структурират клетки, които напълно да изпълняват командите. Ръководител на екипа е биологът Уилсън Уонг от Университета в Бостън. Според него проучването създава нови възможности да се диагностицират сложни заболявания.
По негови думи клетките могат да следват и доста сложни инструкции, дори аки са дадени под няколко условия. Уонг твърди, че разработвайки този метод за установяване на различни заболявания ще направи тяхното диагностициране и лечение много по-евтино.
Подобна технология разработват и учените от фармацевтичния сектор, като се опитват да накарат клетките да се борят успешно с различни видове рак.
Все още процесът не е завършен и няма да бъде никак лесно. Клетките не се поддават лесно на подобна обработка. Уонг твърди, че клетките имат свойството да се “изключват” при външни намеси и кодирането им в много отношения си остава предизвикателство.
