На 9-ти декември 1968 година един проект, финансиран от Министерството на отбраната на САЩ, дава началото на истинска революция. Фокусът на проекта не е да се противопостави на Студената война, не дори на богатата на ресурси Съветска република, а да „увеличи човешкия интелект“. Иновацията е дело на Дъглас Енгълбърт*, определян като брилянтен инженер, лишен от емоции. Той е считан за бащата на компютърната мишка. За изобретението на мишката получава патент на 17 ноември 1970 г. за „X-Y позиционен индикатор за дисплейна система“. Той получава от работодателя си награда от 10 000 долара за своето изобретение. Голямото признание идва чак в края на декември 2000 г., когато той е награден с медал за технологии – най-високото отличие, връчвано от правителството на САЩ. По този начин Белият дом оценява технологичните достижения на Дъглас Енгълбърт.
Трудно би било да раберем какво е станало в този ден - На 9-ти декември 1968 година в Станфордския Университет, ако не си даваме сметка за контекста на времето, в което се случват тези събития. По онова време съвсем малка част от хората имали достъп до компютри. В общи линии компютрите били считани за мистериозни машини, употребявани от специални хора, които можели да използват страннните математически езици, нужни за комуникация с тях. Задачите, които те изпълнявали, не били много ясни, но все пак било известно, че се използват, за да извършват сложни изчисления и научни експерименти, както и да изпълняват скучни, рутинни офис задачи за големи бизнес организации.
В това време живял Енгълбърт. Представете си го облечен в бяла риза с къс ръкав и черна вратовръзка как стои пред шестметров екран и обяснява с нисък глас как „интелектуалните работници“ могат да общуват с компютрите. Той дори започнал демонстрация.
С простичка клавиатура и нещо, което днес наричаме „компютърна мишка“ започнал да пише. Думите се появявали на екрана. Думи, които той можел да редактира, преподрежда или към които можел да добави картинки и звуци, докато движел по екрана една малка иконка, която наричал „мишка“. Никой не бил виждал нещо подобно до този момент.
Тази презентация щяла да се докаже като „Майката на всички демо-та“. Идеята била доразвита от Боб Тейлъп и Алън Кей, които създали първия личен компютър, наречен Алто. По-късно Стив Джобс взел много елементи от Алто, за да създаде Макинтош.
На кого обаче трябва да се припише заслугата за тази революционна иновация? На Енгълбърт, на когото му дошла идеята? На Тейлър и Кей, които намерили по-широка употреба на идеята на Енгълбърт? На Джобс, който го превърнал в пазарен продукт, който повлиял на света?
Може би на нито един от тях.
Енгълбърт всъщност взел идеята си от известното есе на Ваневар Буш „Както ние можем да мислим“, затова може би трябва да считаме Буш за бащата.
Но защо да спираме тук? Всъщност Джон Нюман бил първият, който изобретил едноименната архитектура, която направила идеята за модерните компютри възможна, а тя била базирана на идеята на Алан Тюринг за универсалния компютър.
Или може би трябва да припишем заслугата на Роберт Нойс и Джак Килби, за това, че изобретили първия микрочип. Или пък на Бил Гейтс, чиято компания избретила софтуера за компютрите.
Изглежда, че колкото повече се опитваме да разплетем тази история и да разберем иновациите, става още по-объркано и заплетено. Няма да постигнем консенсус и ако разглеждаме самите иноватори. Те били различни, работели за различни институции и имали различни познания.
Това води до един интересен въпрос: „Как трябва да следваме иновациите?“ Различните компании използват различни стратегии, за това как да стоят в крак с тенденциите в иновациите. Всяка има различни ценности и ресурси. Тогава, как можем да разпознаем, коя е правилната стратегия?
Едно е ясно – истинската иновация не е заслуга на само един ум и обикновено отнема време, за да се появи, да се утвърди и да бъде разпозната като такава. Но както е известно, успехът има много бащи, докато провалът винаги е сираче.
*Д-р Дъглас К. Енгълбърт (на английски: Dr. Douglas C. Engelbart) е американски изобретател известен като създател на компютърната мишка, носител на наградата Тюринг от 1997 г., на националния медал на технологиите (National Medal of Technology), наградата на MIT Лемълсън (Lemelson) и много други.
