68% от българските бизнес лидери очакват ръст на приходите на компаниите си, но едва 45% прогнозират ръст на рентабилността. В световен мащаб съответните резултати са 74% и 65%.
„Проявеният оптимизъм е закономерен, имайки предвид ваксините и икономическите мерки срещу COVID-19. Те дават надежда на бизнеса за бъдещо възстановяване“, коментира Албена Маркова - Съдружник Консултантски услуги, PwC Югоизточна Европа.
Резултатите от проучването на PwC сред бизнес лидерите у нас бяха представени на ексклузивно онлайн събитие:
● 58% от изпълнителните директори вярват, че глобалният икономически растеж ще се подобри през 2021 г.
● Пандемии и здравни кризи, кибер заплахи и липса на ключови умения са основни заплахи
● 51% от българските бизнес лидери планират инвестиции в дигитализация
Планове за насърчаване на растежа
В топ 3 плановете за насърчаване на растежа българските участници включват:
търсене на оперативна ефективност (76%)
органичен растеж (65%)
пускане на нов продукт или услуга на пазара (51%)
Подобна стратегия за търсене на растеж по-скоро чрез вътрешен ресурс, отколкото във външната среда чрез нови сделки или пазари, може да е правилният подход в кризисна среда, тъй като е ниско рисковa, но може да доведе и до пропуснати възможности в период на възстановяване. В същото време плановете на бизнес лидерите у нас за сътрудничество със стартъпи са се увеличили (21% тази година срещу 16% за предишната), макар и незначително. Това е в синхрон с ускорената дигитализация на бизнеса и обществото, която се наблюдава през бурната 2020 г.
Притеснения относно здравни кризи, наличие на ключови умения и кибер заплахи
Пандемиите и здравните кризи (58%), наличието на ключови умения (51%) и кибер заплахите (47%) са основните притеснения за българските бизнес лидери. За пръв път в топ 10 заплахи за растеж влиза и разпространението на дезинформация (32%).
Без изненада, пандемиите и здравните кризи оглавяват заплахите за растеж както по целия свят, така и у нас. 50% от българските бизнес лидери заявяват, че ще ги вземат предвид при съставянето на своите стратегии за рискове.
Обнадеждаващо е, че нивото на загриженост за изменението на климата за българските бизнес лидери нараства - от 10% през миналата година до 35% през 2021 г., което е по-високо в сравнение с резултатите в световен мащаб и ЦИЕ.
Въпреки това обаче изглежда не се наблюдават достатъчно конкретни действия в тази посока. 60% от изпълнителните директори по света не са включили подобни дейности в стратегическите си планове за управление на риска. В България процентът е 69%.
Що се отнася до икономическите мерки за възстановяване от COVID-19 и за осигуряване на устойчив растеж, българските бизнес лидери са най-скептични относно това как правителството ще балансира краткосрочните икономически нужди с дългосрочните екологични нужди. 59% от участниците в проучването смятат, че е малко вероятно да бъде постигнат баланс, в сравнение с 35% в световен мащаб.
Планове за инвестиции
Плановете за инвестиции са отговор на основните идентифицирани рискове и опасения. Над половината от българските бизнес лидери (51%) заявяват, че през следващите 3 години ще инвестират значително в дигитална трансформация. 29% планират инвестиции, свързани с киберсигурност и поверителност на данните.
Резултатите за инвестиционни планове са сходни с тези на световните бизнес лидери с изключение на една съществена разлика. Въпреки засилената загриженост относно изменението на климата само 44% от българските изпълнителни директори планират да инвестират повече в инициативи за устойчивост и околна среда, социална политика и управление (ESG) в сравнение с 60% от изпълнителните директори в световен мащаб.
Работна сила
46% от българските участници в проучването споделят, че през 2020 г. са запазили броя на служителите в организациите си непроменен, а само 24% са го намалили (най-ниският резултат в сравнение с останалите страни). 40% от българските бизнес лидери планират да увеличат броя на персонала си през следващите 12 месеца, а 59% - през следващите 3 години.
В съответствие със заявената загриженост на здравето и благосъстоянието на работната сила, 46% от бизнес лидерите у нас споделят, че ще се фокусират върху осигуряване на безопасна и продуктивна работна среда като част от промените в стратегиите си за работна сила в следващите 3 години.
Инициативи за устойчивост и околна среда, социална политика и управление (ESG)
Инициативите за устойчивост и околна среда, социална политика и управление (ESG) набират скорост в световен мащаб и водят до адаптиране на стратегиите на бизнеса в отговор на нуждите на обществото и до заемане на по-изявенa отговорна позиция на бизнеса по наболели екологични и социални теми. В тази връзка, 36% от българските бизнес лидери (спрямо 28% в световен мащаб) споделят, че планират да направят промени в основната цел на организациите си, за да отразят по-добре ролята, която играят в обществото.
Когато става въпрос за разделение на ролите в обществото, българските изпълнителни директори виждат постигането на образована и адаптивна работна сила като споделено усилие между бизнеса и държавата. Същевременно, виждат много по-ясно изразена роля на бизнеса, когато става въпрос за осигуряване на здравето и благосъстояние на работната сила – 63%.
Резултатите от проучването „PwC CEO Survey” бяха представени ексклузивно днес чрез уебкаст с участието на ключови бизнес лидери. Гледната си точка споделиха Албена Маркова - съдружник Консултантски услуги, PwC Югоизточна Европа, Джейсън Кинг - главен изпълнителен директор, Теленор България, Димитър Шумаров - изпълнителен директор, главен финансов директор и член на УС на Пощенска банка, и Момчил Василев - изпълнителен директор, Ендевър България.
По случай Международния ден на здравето, 7 април, като специален гост в онлайн събитието се включи Мадлен Алгафари. Тя въведе темата за оптимизма и представи понятията несигурност и позитивизъм в контекста на проучването на PwC.
Може да изтеглите проучването от тук.