С наближаването на референдума в Гърция политическата обстановка се нажежи. Хората изглеждат все по-объркани, колебаят се как да гласуват. Моментът е исторически за страната.

Повечето жители се чудят кой вариант ще нанесе по-малка травма на Гърция.

Мнозина предричат колапс и минимум 5 години икономическа депресия в страната след провала на преговорите с ЕС. Хората пък почти спят по улиците, паниката е ясно забележима, макар и да не е взела все още жестоки публични измерения.  

Народът се въздържа от масови погроми и протести, тъй като определеният лимит от 60 евро за теглене дневно, все още е достатъчен, за да могат хората да преживяват спокойно.

Въпреки това недоверието расте с всеки изминал ден, а силите на двете позиции “за и против” на референдума се изравняват.
Вече и с просто око се вижда, че хората постепенно губят вяра. Бившият финансов министър на страната Георгиос Папаконстантину в писмо до НюЙорк Таймс коментира: “Няма да е преувеличено, ако кажем, че Гърция бавно се плъзга към тоталитаризъм. Ако хората гласуват с НЕ на референдума, това ще е още една стъпка в същата посока.”

Има ли основания за подобно твърдение? Всъщност правителството на Сириза беше избрано по демократичен път. Още от самото начало зае твърда позиция в преговорите с ЕС, която поне първоначално беше подкрепяна от мнозинството гърци.

Някои дори се надяваха, че гръцкият премиер Алексис Ципрас ще върне в обращение  националната валута – гръцката драхма.

Подръжниците на Сириза имат своя собствена теория за това, което сполетя страната им и най-общо тази тероия включва международен заговор, в който са замесени глобални финансови институции, местни олигарси, гръцките медии и самият ЕС.

Неофициално в страната, пък и извън нея, се заговори още преди седмици за възможна гражданска война. За щастие, все още не се виждат признаци за такава.
Ясно се вижда обаче, че в Гърция има политическо разделение, което се обособява дори и класово. Така например подръжниците на отговор “да” на референдума видимо изглеждат по-заможни от тези, които категорично завяват, че ще гласуват с “не”.

По-важното в случая обаче е, какво ще се случи след така очаквания референдум.

Тези, които гласуват с “да” с надеждата да върнат часовниците с цели 12 месеца назад, ще бъдат разочаровани — Ципрас все още ще е премиер, а Сириза изглежда, че няма кой знае колко вероятен политически заместник. Подкрепата за бившите управляващи от Нова Демокрация драстично се е свила.

Ако мнозинството гласуват с "не", тогава възможният изход за страната е напускане на еврозоната. Близкият резултат за двете мнения също представлява проблем сам по себе си. Която и позиция да загуби, хората ще се обвиняват, че са пропилели исторически момент.

Често през годините в Европа е било изразявано мнението, че общият европейски проект не върви, заради липсата на солидарност между народите. Сега това изглежда самата истина най-малкото за политиците вътре в самата Гърция.