Изследователи проучват влиянието на повтарящи се негативни мисли, докато страдаме от депресия, мъчат ни тревоги, злоупотребяваме с вредни субстанции или имаме хранителни разстройства.

В природата на човек е нормално да се задълбае в негативните си мисли, когато дадено събитие от живота му премива неуспешно. Някои хора не могат да контролират тези мисли въпреки, че се опитват.

Засилва се тезата сред експертите, че непрекъснатата и неконтролируема тревога  може да е основа за засилване на някои психически разтройства. Например депресия, безпокойство, хранителни разтройства и злоупотреба с медикаменти.

 По време на лабораторни изследвания симптомите на участващите пациенти се влошават когато си припомнят минали тъжни събития. Това съобщава Ед Уаткинс, професор по експериментална и клинична психология към университета в Ексетър, който е провеждал някои от изследванията.

Изследователите се опитват да открият какво причиняват тези повтарящи се мисли и какво може да се направи в помощ на хората, които страдат от тези вредни мисловни цикли. Едно от основните проучвания се опитва да разбере склоностите и пропуските в основните процеси на концентрация и мисъл. Друга насока на изследването разглежда как абстрактно или конкретно разглеждаме проблемите си.

Според експерти склонността на човек да затъва в спомени и тревоги произлиза от комбинация на генетични фактори с лични характеристики и преживявания. Черти на характера като невротизъм и съзнателност също са тясно свързани с тревожните размисли. Към тях се прибавят и негативните преживявания. Например детско насилие, травма и тормоз в училище.

В допълнение изследователите откриват, че колкото повече мислим върху проблемите си по непрактичен начин, толкова повече се засилва моделът на цикличност, докато се стигне до състояние, при което дори малките случки отключват продължителни отрицателни настроения.

Илейн Фокс, професор по експериментална психология към Университета в Оксфорд и нейният екип установяват, че хората, които се тревожат много са по-малко способни да контролират и фокусират вниманието си и да блокират разсейващи мисли.

Нейният екип разработва стратегии, които ще помогнат на страдащи от тези симптоми да подобрят своя концентрация и мисловни процеси.  Доктор Фокс споделя: “Тревогите са вътрешно разсейващ фактор”.

В Ексетър, доктор Уаткинс и неговият екип разкриват полезни методи за справяне с дълбоките размисли. Като например да мислим правилно относно ситуацията и да се фокусираме върху конкретни детайли – “Как се е случило?”, “Как да го предотвратим в бъдеще?”. Хората, които прекарват много време в непродуктивни депресивни размисли имат тенденция да разглеждат ситуацията по - негативно, глобално и абстрактно. При тях фокусът е насочен към въпросите: “Защо това се случва винаги на мен?” и “Защо винаги постъпвам така?”.

Освен тренировки на съзнанието, две други техники могат да бъдат от голяма полза за страдащите, споделят експерти. Докторите съветват да развием чувството си за съзнателност. Техниката учи да наблюдаваме себе си без да се съдим или оценяваме. Другият метод е чрез когнитивна поведенческа терапия. При нея се научаваме да оценяваме до колко е вероятно тревогите ни да се случат в действителност и да възприемаме ситуацята в по-позитивна посока. Така се научаваме да разрешаваме проблеми и задачи и по – малко да се впускаме в анализи са случилото се в миналото.