Според анализа икономиката на страната ще расте средно с 3.2% до 2020 г.
Факторите, които ще помогнат за ускоряването на растежа (спрямо 2.8% през 2015 г.), са подобряването на пазара на труда, съживяването на кредитирането и нарастването на външното търсене. Това е прогнозата на The
Economist Intelligence Unit - аналитичното звено на британското списание The Economist.
Има и рискове обаче, а те са свързани с по-слабото възстановяване на държавите в Европейския съюз, които са основни търговски партньори на България. Другите фактори, които могат да ограничат растежа, са свързани с проблемите в Гърция, както и с фискалната консолидация, която пък може да засегне вътрешното търсене.
Анализаторите отчитат и трудната политическа среда в България - най-вече разнородния състав на управляващата коалиция. Анализаторите ппрогнозират, че реформите ще протичат бавно в страната, заради напрежението в управляващата коалиция.
Според анализаторите фискалната консолидация, която започна от 2015 г., няма да продължи със същите темпове, с които се движеше в първия кабинет "Борисов". След близо 5% бюджетен дефицит през 2009 г., тогавашният финансов министър Симеон Дянков успя да намали дупката в бюджета до едва 0.45% през 2012 г. Предишното ляво правителство разхлаби фискалната политика, което доведе до бюджетен дефицит от 3.7% от БВП през 2014 г., припомнят експертите от The Economist. Те обаче смятат, че дефицитът ще продължи да се движи около 1% от БВП поне до 2020 г., което, ако се окаже вярно, България ще направи 12-годишен цикъл с дефицит.
Причината да не се действа по-смело при свиването на дефицита според изданието е страхът от масови протести. Оттам припомнят, че през 2013 г. първият кабинет на Бойко Борисов падна именно заради масовото недоволство на хората. Очакванията са, че кабинетът ще започне да действа в посока насърчаване на икономическия растеж, възобновяване на приватизацията и подобряването на бизнес средата.
Очаквано анализаторите не прогнозират България да изостави системата на валутния борд до влизането си в еврозоната. Влизането дори в така наречената чакалня на еврозоната (ERM II) според The Economist Intelligence Unit няма да се състои, преди валутният съюз да разреши напълно продължаващата дългова криза.
След като предходните две години икономиката на България работеше в дефлационна среда (заради цените на суровините), през 2016 г. анализаторите очакват инфлацията да се завърне до средно равнище от около 2.7% за периода от пет години. Вътрешното търсене през тези години се очаква да остане сравнително слабо заради допускането, че обемът на отпусканите кредити няма да расте силно и на фона на затегнатата държавна политика по доходите.
През тази и следващата година се очаква текущата сметка да е на излишък, дължащ се основно на ниските цени на петрола, след което ще се завърне на дефицит от средно 1.1% от БВП в годините 2018 - 2020, след като вносът нарасне.
Факторите, които ще помогнат за ускоряването на растежа (спрямо 2.8% през 2015 г.), са подобряването на пазара на труда, съживяването на кредитирането и нарастването на външното търсене. Това е прогнозата на The
Economist Intelligence Unit - аналитичното звено на британското списание The Economist.
Има и рискове обаче, а те са свързани с по-слабото възстановяване на държавите в Европейския съюз, които са основни търговски партньори на България. Другите фактори, които могат да ограничат растежа, са свързани с проблемите в Гърция, както и с фискалната консолидация, която пък може да засегне вътрешното търсене.
Анализаторите отчитат и трудната политическа среда в България - най-вече разнородния състав на управляващата коалиция. Анализаторите ппрогнозират, че реформите ще протичат бавно в страната, заради напрежението в управляващата коалиция.
Според анализаторите фискалната консолидация, която започна от 2015 г., няма да продължи със същите темпове, с които се движеше в първия кабинет "Борисов". След близо 5% бюджетен дефицит през 2009 г., тогавашният финансов министър Симеон Дянков успя да намали дупката в бюджета до едва 0.45% през 2012 г. Предишното ляво правителство разхлаби фискалната политика, което доведе до бюджетен дефицит от 3.7% от БВП през 2014 г., припомнят експертите от The Economist. Те обаче смятат, че дефицитът ще продължи да се движи около 1% от БВП поне до 2020 г., което, ако се окаже вярно, България ще направи 12-годишен цикъл с дефицит.
Причината да не се действа по-смело при свиването на дефицита според изданието е страхът от масови протести. Оттам припомнят, че през 2013 г. първият кабинет на Бойко Борисов падна именно заради масовото недоволство на хората. Очакванията са, че кабинетът ще започне да действа в посока насърчаване на икономическия растеж, възобновяване на приватизацията и подобряването на бизнес средата.
Очаквано анализаторите не прогнозират България да изостави системата на валутния борд до влизането си в еврозоната. Влизането дори в така наречената чакалня на еврозоната (ERM II) според The Economist Intelligence Unit няма да се състои, преди валутният съюз да разреши напълно продължаващата дългова криза.
След като предходните две години икономиката на България работеше в дефлационна среда (заради цените на суровините), през 2016 г. анализаторите очакват инфлацията да се завърне до средно равнище от около 2.7% за периода от пет години. Вътрешното търсене през тези години се очаква да остане сравнително слабо заради допускането, че обемът на отпусканите кредити няма да расте силно и на фона на затегнатата държавна политика по доходите.
През тази и следващата година се очаква текущата сметка да е на излишък, дължащ се основно на ниските цени на петрола, след което ще се завърне на дефицит от средно 1.1% от БВП в годините 2018 - 2020, след като вносът нарасне.
