Самият референдум се основаваше на тяхното “нежелано” присъствие в страната, а сега няма ясно становище за тяхното присъствие там.

Повишаването на броя мигранти в Англия е резултат от свободното движение на стоки, капитал и хора в ЕС. Гражданите на съюза могат да живеят и работят във всяка страна член без да се налага разрешително за работа. Според статистика на ООН в Англия има 3.3 милиона жители, които не са “британци”.

В ЕС пък има 1.2 милиона английски граждани, които главно се намират в Франция, Испания, Ирландия или Германия.

Условията по излизането на Великобритания от съюза ще се определят на преговори, които ще започнат от момента, в които чл. 50 от Лисабонския договор бъде задвижен от Обединеното кралство. По време на тези преговори, които могат да отнемат до 2 години с възможност за удължаване, Англия ще продължи да бъде задължена да поддържа принципите на свободно движение, позволявайки на хора извън страната да преминават границите й и да остават.

След като Англия излезе от ЕС този принцип на свободно движение може да не важи. За сега още не е ясно какво ще стане с мигрантите живеещи в страната. Тяхното бъдеще ще зависи от това какви условия ще се договорят между Англия и ЕС.

Дори свободното движение на хора и капитали да се ограничи в бъдеще, лидерите на политическите движения, които насърчаваха излизането на страната от съюза, излязоха със становище, че нищо няма да се случи с гражданите на ЕС живеещи в Англия, нито пък с английските мигранти в ЕС. Правните експерти споделят, че колективното експулсиране е забранено от международните закони.

Експулсирането е екстремна версия на развиващата се ситуация. Има много начини, по които гражданите на ЕС могат да бъдат накарани да се чувстват нежелани преди да се наложи да бъдат изгонени.

Загубата на членство в ЕС може да означава, че на мигрантите ще трябва да се издават разрешителни за работа и визи, които са съпроводени от множество бюрокрация и разходи.

Към момента вече се забелязват признаците на завишено расистко поведение от страна на жители на Англия срещу прииждащите и вече установили се там мигранти.

Както Англия така и ЕС имат полза от това да се защитат правата на мигрантите в Англия, но ще има дългият период на несигурност докато стане ясно какво всъщност ще стане с тях. По време на този период много от високо квалифицираните “гости” на страната могат да изберат да се преместят да живеят някъде другаде. Предполагаеми бенефициенти на техните умения ще са Берлин, Дъблин, Франкфурт, Париж и Единбург.