Чудете ли се защо милиардери като Джорж Сорос подкрепят финансово политици, които казват, че ще повишат данъците за богатите?
Отговора е, че тези данъчни увеличения често са за хората, които предстоят да забогатеят, а не за вече богатите. Следователно, богатите могат да спечелят много, ако „купят“ политици. „Покупката“ им осигурява достъп до конфиденциална информация относно административни решения, които предстоят. В следствие заможните донори използват тази информация, за да правят големи залози на пазарите, правейки себе още по заможни.
Джордж Сорос е често определян като „човека, които счупи английската банка“ през 1992 година по време на Стърлинг кризата.
Сорос има репутация да търгува с конфиденциална информация придобита от политически източници. Той бе осъден от френското правителство за притежание на вътрешна информация относно опит за придобиване на голяма френска банка. Неговата присъда бе обявена през 2006 г. Когато той трябваше да заплати глоба за милиони.
Друг пример е как Сорос събра влияние в левите политически сили в ООН и анти-американски групи като плати къщата на стойност 10 милиона долара на Марк Малоч-Браун, бивш министър на външните работи на Великобритания. Браун е бивш заместник главен секретар на ООН и е прекарал много от времето си огласявайки анти-американските становища на Сорос.
Друго наименование на Сорос е за „човка, които притежава демократичната партия в Америка“ заради големите си дарения към партийните комитети и индивидуални политици.
Тези, които залагат против глупавите политики и действия на правителството осигуряват публична услуга като изкарват наяве глупостта, стига да не използват вътрешна информация, предоставена им от политици или други представители на правителството.
