Не зная доколко ще успее България с новата си кандидатура за Генерален секретар на ООН в лицето на Кристалина Георгиева, не зная колко би успяла и с тази на Ирина Бокова, но се опитвам да разсъждавам логично и въз основа единствено на фактите, които никак не са малко.

А логиката показва следното:

1. Номинацията на Ирина Бокова преди близо 2 г. е била логична – друг номиниран би означавало двама българи да заемат постове по върховете на ООН, което противоречи на териториалния принцип и на интересите на останалите страни – членки;

2. Смяната на кандидатурата на Бокова с тази на Кристалина Георгиева точно преди цветното гласуване на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност очевидно е бягане пред вятъра. Истински рационална преценка би била възможна само след първите цветни гласувания още повече, че Гутереш е бивш шеф на Социалистическия интернационал и идеологическото противопоставяне при него се очаква да бъде по-голямо отколкото при Бокова, която е била член на БКП, впрочем, както и самата Георгиева;

3. Партийната намеса на ЕНП е неуместна и ще подразни страните-членки защото номинациите са държавни, а не партийни;

4. Намесата на Меркел е още по-неуместна, което може да взриви членовете на СС защото ООН е създадена точно заради необходимостта да не се допускат повече световни войни след погромите на Втората световна – не случайно Германия не е членка на СС;

6. ЕС като над държавно обединение не може да има свой кандидат за Генерален секретар на ООН – това също е нелегитимен подход. Впрочем, голяма част от кандидатите са от страни-членки на ЕС, което вероятно дразни най-малкото САЩ, Русия и Китай, а след Брекзита сигурно и Великобритания;

7. Издигането на втори български кандидат вече се изтълкува като враждебен и недипломатичен акт от страна и на някои непостоянни страни-членки на ООН, а от други, които са в СС постъпиха известни запитвания с дипломатично загатнат обструктивен характер.

Сега някои допълнителни обстоятелства – вчера португалски медии съобщиха, че Марио Давид (заместник председател на ЕНП), който навремето притискаше ДСБ да влязат в управлението на Борисов е казал в телевизионно предаване, че Георгиева още преди 2 години се е свързала с него по повод ООН, което разкрива отдавнашни планове. Германия очевидно е знаела това защото си позволи натиск в полза на Георгиева, а в резултат на нейното кандидатиране точно германец овладя бюджета и финансите на ЕС (Йотингер), т.е. спорно е дали Георгиева може нещо да спечели, но България вече започна да губи.

Освен това трябва да се отчете още нещо – държавата България досега не е получавала никакви преимущества от това, че Георгиева е била на високи постове и доказателство са нелепите заеми от Световна банка. Даже когато нейният личен финансов министър Симеон Дянков беше вицепремиер се подписа странно споразумение, с което България се задължи да ползва Световна банка като консултант по европейските проекти. Т.е. допуснахме уникален прецедент – да прехвърляме пари от евро фондовете към Световна банка, което си заслужава определението лобизъм във вреда на собствената държава. Факт е и провалът на политиката на Георгиева в ЕС относно бежанците – над 10 млрд. евро бяха дадени в държавите около Сирия за задържане на бежанци, а резултатът е направо никакъв.

И вече следва нещо странно, но факт – политиките на Георгиева се оказаха в пряка релация с бъдещите намерения на Сорос – наскоро той обяви, че планира да инвестира 500 млн. долара в бежанци, а където Сорос инвестира възвръщаемостта в проблеми не закъснява, печалбите му – също. Той е известен с това, че като милиардер обича да се меси в държавни управления, например Черната сряда (16.09.1992 г.), когато спекулира срещу лирата стерлинг, в резултат на което Английската централна банка бе принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система, а Великобритания претърпя колосални загуби (само за един ден тогава Сорос спечели над 13 млрд. паунда). Потърпевша от подобни спекулации по-късно стана и Русия (твърди се, че загубите им са над 20 млрд. долара). По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, министър Махатхир бин Мохамад обвини Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия бе забавено с две години, а нека не забравяме, че Малайзия също е непостоянен член на Съвета за сигурност.

Освен всичко друго Сорос винаги е искал да има и е имал голямо влияние върху ООН. Кампанията на Георгиева се прави от Марк Браун, който беше заместник на Кофи Анан и много близък приятел на Сорос, вкл. е живял дълго време в негова къща в Лондон. Сега се занимава с ПР, а в ООН отлично знаят, че той работи за нея. Марк Браун е работил и в Световната банка, и вероятно са стари познайници с Георгиева. Всичко това обяснява защо при Борисов няколко дни преди номинацията на Георгиева се появи Иван Кръстев, за да упражни натиск – за пред медиите уж от страна на Меркел, но вярва ли някой, че Меркел се нуждае от посредничеството на Кръстев и то точно при Борисов. Най-вероятно той е емисар на Сорос, което означава, че печелившият от комбинацията се казва... познайте как.

При всички случаи големите държави могат да сключат някаква сделка, но е очевидно, че Кристалина е само инструмент, който може и да получи от Гутереш някакъв по-нисък пост в ООН за компенсация, че е отстранила един от силните му конкуренти. Печелившите, обаче, ще бъдат Португалия и най-вече фамозният милиардер, който ще си има кадри и влияние в ООН, достатъчни за бъдещите му ИНВЕСТИЦИИ в бежанци и не само - например в климатичните промени... Който се интересува ще разбере.

И сега въпросът е – пощенска кутия на други държави, партии и лица ли е България или просто е безмозъчно гнездо, в което всяка кукувица може да снесе яйце за излюпване?

Скоро ще научим отговора. А за размера на загубите ни едва ли някога ще се досетим.

* заглавието е на редакцията
* снимка на Лияна Панделиева