Опитът да се представя избора на България като избор между руско и турско влияние е унизителен. Лошото е, че много политически партии и политически лидери правят точно това - съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито. И двете държави са недемократични (Русия доста повече от Турция) и корумпирани (Русия също много повече от Турция). И двете държави имат стари навици да прекрачват границите си и да се месят ва работата на съседни държави (и тук Русия държи безспорно първенство). И двете държави страдат от неизлекуван постимпериалистечески махмурлук.
Населенията и на двете са жертва на управления, които потискат и съсипват икономическите и политическите свободи. Проблемът за нас е, че и двете страни имат силна обществена и политическа агентура в България. Не става дума за тайни агенти, тях си ги има, но те спадат по-скоро към пресметнатия и контролируем проблем. По-лошото е, че ние самите не сме в състояния ясно да разделим търговските и дипломатическите си интереси в отношенията си с тези страни от пътя, който България е поела като реформираща се европейска посткомунистическа страна.
Големи сегменти от населението и неговите публични говорители в България измислят и лансират геополитически и културни аргументи в полза на едната или другата зависимост. Дали става дума за това, че пътят към Европа минава през Босфора, че дължим някому освобождението си, че трябва да се завържем за едната страна, за да опазим атлантическата си интеграция, че слвянството и православието ни свързват и обричат на вечна любов, че никога няма да можем излезем от ориенталската си природа или някаква друга поема на ниското ни национално самочувствие, все някой ще измисли нещо за желаната ни или нежелана, но неизбежна, свързаност с едната или другата още неизплували напълно от 19-ти век държава.
Не мисля, че дължим каквото и да било на която и да било от тях. Със сигурност не дължим нищо, за което трябва да се издължаваме, а още по-малко пък им дължим някаква специална лоялност или сантиментална привързаност. Всеки, който твърди обратното, за мен е или безотговорен нехранимайко или полезен за един от двата режима идиот.
Населенията и на двете са жертва на управления, които потискат и съсипват икономическите и политическите свободи. Проблемът за нас е, че и двете страни имат силна обществена и политическа агентура в България. Не става дума за тайни агенти, тях си ги има, но те спадат по-скоро към пресметнатия и контролируем проблем. По-лошото е, че ние самите не сме в състояния ясно да разделим търговските и дипломатическите си интереси в отношенията си с тези страни от пътя, който България е поела като реформираща се европейска посткомунистическа страна.
Големи сегменти от населението и неговите публични говорители в България измислят и лансират геополитически и културни аргументи в полза на едната или другата зависимост. Дали става дума за това, че пътят към Европа минава през Босфора, че дължим някому освобождението си, че трябва да се завържем за едната страна, за да опазим атлантическата си интеграция, че слвянството и православието ни свързват и обричат на вечна любов, че никога няма да можем излезем от ориенталската си природа или някаква друга поема на ниското ни национално самочувствие, все някой ще измисли нещо за желаната ни или нежелана, но неизбежна, свързаност с едната или другата още неизплували напълно от 19-ти век държава.
Не мисля, че дължим каквото и да било на която и да било от тях. Със сигурност не дължим нищо, за което трябва да се издължаваме, а още по-малко пък им дължим някаква специална лоялност или сантиментална привързаност. Всеки, който твърди обратното, за мен е или безотговорен нехранимайко или полезен за един от двата режима идиот.
