Защо няма да отида довечера на протестния марш?
Бях на първия, преди няколко седмици, защото съм ЗА европейско правораздаване, защото съм ЗА реформи в съдебната система, защото съм наясно, че състоянието на съдебната власт е критично.
Днес няма да отида, ЗАЩОТО:
- Този ден има една много особена история, отпреди 4 години. Тогава и седмици след това, с енергията на хилядите по улиците, можехме да направим чудеса в България, но този шанс беше пропилян. Непростимо. Така да се каже - имам лоши спомени и разочарования.
- Съдебна реформа в България, в този и във всеки следващ момент, е невъзможна без политическо представителство на тези, които искат реформата. Ако на някого не му е ясно на мен ми е ясно, че законите се променят в Парламента. Пак там се водят политическите битки.
- Няма как ББ, Пеефски и сие да управляват цялата държава; да контролират медии и институции, а ние отново само да си маршируваме.
- Битката за съдебната власт трябва да мине през политическа битка и няма да стане само с добри намерения. Т.е. - говоря за битка срещу Бойко и Пеевски.
Така че, аз съм насреща за протести и действия, но срещу Борисов и Пеевски. Докато те управляват тази държава в нея не могат да се случат никакви реформи. Никакви! И всички сме наясно с това.
Затова истински не разбирам кому са нужни отново неправилно насочени акции?
Сещам се за онзи скиор, който бил затрупан от лавина. С часове дълбаел снега, за да излезе, но за съжаление вместо навън копаел навътре. А изводът е: За какво е волята, ако посоката не е вярна?
