Главният прокурор Сотир Цацаров се държи напоследък като човек, от когото пряко зависят политическите събития в България. Затова основният въпрос в момента отново е: Кой? Само че този път се пита: Кой предложи Цацаров?

Седмица след като ГЕРБ и ДПС, подкрепяни от още няколко парламентарни групи, направиха опит да дадат извънредни правомощия на прокуратурата, вменявайки ѝ правото да спира сделки за 48 часа, идеята умря. Точно така, както и започна - спонтанно и без особена яснота. По същия начин бяха лансирани и текстовете в ГПК и НПК от премиера Борисов, който първо сподели за тях, а после прехвърли обясненията на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и председателя на правната комисия Данаил Кирилов. По изпитана традиция от предходното управление на Борисов, текстовете ще отлежат в деловодството на парламента по време на Великденската му ваканция, а след това ще потънат в забрава, докато накрая бъдат отхвърлени от самите вносители.

В рамките само на един ден от ГЕРБ първо обясниха, че трябва да прецизират спонтанната си идея, която бе промотирана като поредната „бърза поправка“, позволяваща стабилизирането на държавата, а след това обясниха, че окончателно са се отказали от нея. Коментари на останалите замесени в законодателната истерия около прокуратурата нямаше. Отстъплението бе прието мълчаливо и от ДПС, които заедно с партията на Борисов внесоха текстовете, и от останалите подписали идеята - Патриотичния фронт и Български демократичен център. БСП, които умуваха какъв вариант на поправките да подкрепят, също си замълчаха. А Реформаторите, които бяха против допълнителното овластяване на главния прокурор, вместо да се вгледат в политически странната коалиция, която се оформи около хрумките на ГЕРБ, също предпочетоха да не тълкуват отстъплението.

Метаморфозите на главния прокурор

В този смисъл най-интересна бе реакцията на главния прокурор, който в началото също не коментира идеята. В общественото пространство обаче стана ясно, че Борисов е стигнал до порива за нови законови правомощия на Цацаров след лична среща със „служби и прокурори“, които са произвели текстовете. Въпросното кратко уточнение на практика даде ясно да се разбере, че главният прокурор сам е пожелал допълнителната власт.
След като ГЕРБ оповестиха поправките, се разбра, че правосъдният министър Христо Иванов е доста резервиран към подобна идея. Тогава дойде и първата реакция на обвинител номер едно. Влизайки в ролята на коментатор на обществените събития, Цацаров обобщи мненията по темата, обяснявайки, че има неразбирателство между вносителите на промените и правосъдния министър. Няколко дни по-късно той вече избягваше изявите, докато не дойде моментът, в който изведнъж се превърна в най-яростен противник на идеята да получи повече власт.

"Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот", заяви преди дни Цацаров. И веднага след това обясни, че е провел среща с премиера Бойко Борисов, в рамките на която му е обяснил своите възражения, а министър-председателят е приел доводите му.

В съобщението на прокуратурата, с което първият обвинител на държавата извести позицията си, се казваше още, че Борисов е споделил напълно аргументите на главния прокурор и се е ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ: "Министър-председателят също изрази становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г., е спорно и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол". Тоест, някак си бавно и полека Цацаров се превърна в лидер на лидера на ГЕРБ и в законодателен ориентир на изпълнителната власт в лицето на премиера.

Веднага след като “успокои“ обществото от името на правителството, Цацаров пое и ролята на посредник между властта и бизнеса. Като следваща стъпка след разговора с министър-председателя той организира среща с работодателски организации, за да ги успокои, че няма да се меси в сделките им.

Сотир Цацаров е главен прокурор на България от декември 2012 година. Навремето номинацията му бе подкрепена от Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

Фигурата, от която зависят събитията в държавата

До момента поредицата прессъобщения на прокуратурата успяха да наложат усещането за сговор и силна взаимовръзка между държавната власт в лицето на правителството и главния обвинител. А извън демонстрираната близост с управлението, Сотир Цацаров вече се показва съвсем видимо като човек, от когото пряко зависят политическите събития в страната. Първо съветва правителството за определена законодателна инициатива, а после оттегля идеята си. Като всичко това се случва под светлините на прожекторите.

Впрочем, под същите светлини, но при друга власт, той възобнови делото “Чакъра“, а после го прекрати. Отново демонстрирайки силата на цялата държава, стояща зад него, Цацаров предприе поредица от ходове по разследването на безконтролните полети на Авиоотряд 28 по време на първия мандат на ГЕРБ, аферата „Костинброд“ и прочие. С част от въпросните разследвания той предреши и изборите, след които властта взеха БСП и ДПС.

Кой?

Без значение дали партията на Борисов ще се придържа към последната си идея, а именно - да не приема собствените си предложения за поправки в ГПК и НПК, овластяващи допълнително главния прокурор, той ще продължи да бъде не просто функция на всяка власт, а неин диригент. За тази си роля ще напомня с прессъобщения, в които говори за влиянието си върху премиера. Без значение кой точно е премиерът - Орешарски или Борисов.

Междувременно Цацаров се оплака, че имало опити той и министър-председателят да бъдат "пришити" към скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски. "Името на Делян Пеевски никога не е потъвало, то винаги е на повърхността. Винаги стремежът е той да бъде ръка за ръка с премиера, с мен... Всеки от нас да бъде пришит към него. Да се каже: тук са добрите, там са лошите - тези с Пеевски", коментира главният прокурор преди дни. И може би именно тази му реплика е в основата на близостта му с министър-председателя. А как се казва премиерът, отново е без значение. Тук обаче не става дума за абстрактни понятия като добро и лошо. Става дума за абсолютно конкретни величини, за тоталното подчиняване на държавната власт. От този, когото главният прокурор посочи. От избори до избори.

Единственият въпрос, останал все още без отговор, е: Кой? Но не “Кой предложи Пеевски?“. А „Кой предложи Цацаров?“. На Борисов, за да може той „да си го избере“. И въпреки че вече го свали веднъж от власт, да продължава да си го „избира“, а после да уведомява парламентарната си група за разговорите с него. DW