Ако държавата функционира в основната си ужким роля - на гарант за спазване на правилата - няма значение дали всички ставаме и лягаме с името “Инерком” или собственикът й се казва Гинка, Янка или Ханс. Ако злоупотребява тази фирма - няма да получи или ще си загуби лицензията, ще бъде санкционирана при последващи злоупотреби, а КЕВР ще я подпука ударно и към следващите...
В този смисъл оставката на енергийния министър Теменужка Петкова е политически автогол и вкарване в режим на обяснения - гузен негонен бяга. Нито от морална, нито от правна гледна точка държавата има място да бърка в тази сделка, освен постфактум да я провери и да реагира, ако има нередности.
Бурята от възмущение и подем на злововредния популизъм покрай казуса обаче са плашещи. Държавата, видите ли, трябвало да се намеси в сделката между А и Б и да я... какво: парира, замрази или не се знае май-май много - защото това би значило точно диктатура. Въпреки закона, чието върховенство лъжезащитниците му проповядват. За кеф и зрелище на народа.
“Национализация!” - зареваха от БСП. Да сме си върнели държавата - кои ние? Колко е къса родната памет, че да не помни варварските режими на тока и водата, смехотворната ситуация, когато държавата управляваше изцяло тези сектори. Нима сега БДЖ, например, образование, пенсионно дело, фондова борса - да са цъфнали под държавна собственост? Точно топ-приватизатор като госпожа Нинова в 21-ви век да е на амбразурата за национализация ми е меко казано абсурдно.
Да си припомним: ревовете срещу частните/чужди инвеститори “ерепета” бяха както от голяма част от народа, така и от всички партии и кабинети на практика след приватизацията. До една. Въпреки че бяха регулирани на всяка стъпка. Вън, изедници! Излизането им от страната е чуден сигнал и за външните спестявания за финансиране на гладната за веществен капитал родна икономика. Гуд джоб!
Добре де, ето ти сега леля Гинка обаче - и какво правим?! Шеги и мемета, всенароден смях. Но дали е смешно.
Защото в един момент българинът стана толкова подозрителен към всичко и всички, че забравя за всякакви принципи, ставайки тотално манипулируем.
Следващата крачка - за по сигурно - е да зарежем пазарната икономика и да си върнем колективната собствественост върху производствените фактори - понеже е големо хубаво и няма да е на никой, разгеле! И много хитро.
Защото в един момент българинът стана толкова подозрителен към всичко и всички, че забравя за всякакви принципи, ставайки тотално манипулируем.
Следващата крачка - за по сигурно - е да зарежем пазарната икономика и да си върнем колективната собствественост върху производствените фактори - понеже е големо хубаво и няма да е на никой, разгеле! И много хитро.
А модерните дясно-ляво-либерални протестъри да се самоопрелят - явно са срещу приватизацията принципно, но ако частично я приемат - нека да дадат списък най-сетне кой ще може да притежава частни активи или да концесионира публични такива. Щото дали се сещат, че докато те са в държавни ръце е много по-благо и скрито да си ги точат страховите олигарси, срещу които парадират, че се борят - просто си назначават техни хора и иди, че ги гони.
То така както сме го подкарали ще си се озовем действително сами и на тъмно. Не само физически, ами най-вече мисловно.