Събитията около Сирия тези дни накараха доста учени (и не само учени) да си спомнят за Карибската криза (Cuban missile crisis, рус. Карибский кризис, 1962 г.).

Карибската криза е извънредна по своето напрежение конфронтация между Съветския съюз и САЩ, свързана с решението на Съветския съюз да разположи ядрени ракети в Куба. Започва на 14.10.1962 г., когато разузнавателен самолет на САЩ открива край кубинското село Сан Кристобал съветски ракети със среден обсег Р—12. В острия дипломатически сблъсък между САЩ и Съветския съюз кризата изправя света за първи и последен път (поне досега) пред атомна война с непрогнозируеми последици. Конфликтът продължава 13 дни и завършва 28.10.1962 г. със съгласието на Съветския съюз да започне демонтирането на ракетите.

Карибската криза може да бъде анализирана през призмата на Теорията на конфликтите и моделната игра „Страхливец“

(Chicken game , англ. chicken – пиле, страхливец; „Игра на пиле”, игра „Кой е пилето?, „Кой е шубелията?”). Томас Шелинг

(Thomas Schelling, 1921, американски икономист, носител на Нобелова награда за 2005 г., виден специалист в областта на международните отношения и националната сигурност) привежда пример как след Втората световна война американските младежи се развличат с „играта на пиле”. Двама от тях карат с висока скорост камиони (коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя, той е „пиле”, т.е. страхливец. За другия тази вечер е най-щастливата, защото всички момичета танцуват с него и го гледат с възторжени очи.

[В американския филм „Бунтовник без кауза“ (Rebel Without a Cause, 1955), с безвременно загиналия изключително талантлив актьор Джеймс Дийн (James Dean, 1931–1955) в главната роля на объркания, но честен, принципен и смел Джеймс (Джим, Джимбо) Старк, играта „Chicken“ има малко по-различен вид – двама младежи по даден сигнал тръгват със своите коли с максимална скорост към ръба на скалата Милертаун, надвесила се над морето, и първият, който скочи от колата си, е страхливец (той е пилето). Джимбо изскача от колата в последния момент, а неговият опонент Бъз Гендърсън не успява, отлита в пропастта и загива. Пред баща си Джимбо обяснява защо се е съгласил да участва в тази опасна игра: „Те ме нарекоха страхливец. Разбираш ли? Страхливец? Трябваше да отида. Не го ли направех, никога нямаше да мога да ги погледна в очите. Качих се в една от колите, а Бъз, едно от момчетата, се качи в другата кола... И трябваше да караме бързо... и да скочим преди колата да стигне ръба на скалата. Аз оцелях, но Бъз не. Това го уби.“]

И така, всеки от двамата шофьори е изправен пред дилемата – дали да продължи смело напред и да стане герой на вечерта, или да отстъпи и да се опозори пред момичетата.

Печалбите и щетите, които носи тази „игра” за двамата младежи (с намаляване от +100 или пълна победа, герой на вечерта, през –10, „пиле”, страхливец до –1000 или катастрофа с тежки наранявания или дори смърт), могат да бъдат представени така:

--- Ако и двамата шофьори завиват, това е негативно равенство за тях и всеки получава условно -1 точка.

--- Ако единият шофьор завие, а другият продължи, то продължилият е победител и получава условно +100 точки, завилият е победен и получава условно -10 точки.

--- Ако и двамата не завият и се сблъскат, то резултатът е тежка катастрофа, двамата са губещи в страшна степен и получават условно по -1000 точки.

При Карибската криза, Никита Хрушчов

(Ники́та Хрущёв, 1894—1971 — Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, 1953—1964 и Председател на Съвета на министрите, 1958—1964) отстъпва панически, сиреч завива, докато Джон Кенеди

(John Kennedy, 1917—1963 — 35-ят президент на САЩ, 1961—1963; често се изписва като JFK, Джей Еф Кей, т.е. John Fitzgerald Kennedy; убит на 22 ноември 1963 г. в Далас, Тексас) продължава много твърдо напред.

На практика Хрушчов е „пилето“, но с отстъплението си той спомага кризата да бъде разрешена и светът да бъде спасен от ядрения сблъсък. Всъщност, стратегическата негова грешка е, че е решил да разположи на остров Куба ракети с ядрени бойни глави – тази му мисъл идва докато се пече на плажа във Варна, резиденция Евксиноград.

Очевидно на плажовете край Варна трябва много да се внимава като се мисли, защото не се знае какви идеи могат да бръмнат в главата ти...

Надявам се, че този път в Сирия няма да се стигне до подобна криза и Тръмп и Путин ще престанат да се правят на ербапи и мноооого яки каубои и мужици, ще спрат да си мерят его-тата, геостратегическите си мегаломании и геополитическите си циклофрении, така че да не изправят света на нокти и близо до кастрофичен сблъсък.

Най-добре е едновременно да завият, за да не се превърне единия от тях в жалкото пиле или да не си ударят ескадрилите, армадите и армиите, защото светът е нещо много по-важно от техните психологически грандомании и физиологически закомплексираности…