Действията на ЕС срещу Виктор Орбан са част от много по-голям идеологически сблъсък, който наблюдаваме от 2016 г. насам. На практика виждаме отчаяните опити на проваленото либерално-демократическо ядро, което иска да възпре естествената реакция срещу собствените си недалновидни политики. Огнищата на този сблъсък са няколко, най-голямото от които е „демократи срещу Тръмп“. По тази ос се развиват почти всички големи политико-икономически и идеологически сблъсъци на нашето съвремие, особено в Западния свят.

Особеното за нашият континент е, че той се оказа в окото на мигрантската буря, идваща от Близкия изток. Европейският либерален елит, който по стечение на обстоятелствата (все още) диктува политическия дискурс на съюза, беше тотално неподготвен и неадекватен в поведението си. Политика на отворени граници, почти безконтролно нахлуване на огромни мигрантски потоци към сърцето на Европа, ескалираща несигурност – атентати, грабежи, бум на битовата престъпност. Националните държави трудно можеха сами да се противопоставят на спуснатите на централно ниво директиви. Трябваше силен тласък, който да вдъхне кураж на лидерите на държавите, несъгласни с политиката на Меркел. Това разтърсване се случи на 8 ноември 2016 г., когато Доналд Тръмп спечели срещу Хилари. Лека-полека, чисто идеологически и морално, ръцете на лидери като Орбан започнаха да се „развързват“, защото те знаят, че по тази линия можеха да срещнат подкрепа в лицето на американския президент. Дори и да няма директни контакти и изявления по конкретни казуси, възгледите на оформящата се консервативна ос в Европа и политиките на Тръмп се припокриват, особено що се касае до ключови въпроси като миграционната политика и националните граници.

В близките месеци може да очакваме още по-голямо освирепяване на все по-отслабващия и губещ влияние либерален истаблишмънт – нещо, което наблюдаваме и в САЩ. Там Демократическата партия измисля какви ли не щуротии и небивалици, само и само да отмъкне някое процентче от рейтинга на Доналд Тръмп. Медийният арсенал е неимоверен спътник в тези атаки, а демократите използват всеки възможен политически лост, с който да пречат на американския президент. Подобни процеси ще наблюдаваме и в Европейският съюз, където Юнкер и сие ще задействат всички процедурни хватки, за да ограничат и спънат еманципацията на националните държави. Не изключвам на хоризонта отново да изплуват утопични идеи като Съединени европейски щати, единна европейска нация, Европа без граници, Европа на солидарността, Европа на мултикултурността и други подобни тъпотии. Атаката срещу Орбан е само част от задаващата се битка за реформирането на Европа. А санкционирането на държави-членки на съюза напомня за едни отминали времена, в които се изпращаха танкове и войски, да бранят утопията за наднационалния съюз и светлото му бъдеще....