Лицемерното MeToo движение е на път да постигне пореден грандиозен успех.
Първият беше това, че движението е в състояние да накара хората да не вземат много насериозно важен обществен проблем като насилието над жени. Желанието за борба с мъжа насилник (не конкретен мъж, а всички мъже), осигуряването на женско равноправие (каквото и да значи това) и стоящият зад това феминизъм 3.0 накрая ще постигне … още по-голямо дискриминиране на жените. За начало във финансовата сфера.
Първият беше това, че движението е в състояние да накара хората да не вземат много насериозно важен обществен проблем като насилието над жени. Желанието за борба с мъжа насилник (не конкретен мъж, а всички мъже), осигуряването на женско равноправие (каквото и да значи това) и стоящият зад това феминизъм 3.0 накрая ще постигне … още по-голямо дискриминиране на жените. За начало във финансовата сфера.
Причината е елементарна. Всяка жена на работа вече означава потенциален MeToo проблем с огромни имиджови последици. Така всеки мениджър правейки си обикновен cost-benefit анализ при наемането на жени ще прецени, че потенциалните разходи са съществено превишаващи ползите от наемането на жени. Тоест ако продължим с MeToo изпълненията не сме далеч от времето, когато за мениджърите „жена“ ще е = на „проблем“. Напълно възможен резултат от цялата параноя е и този, че жените могат да станат напълно изолирани от колегите си мъже. И всичкото това без да бъдат отчитани професионалните качества на жените. Чудесно равноправие. Направо диктатура на равноправието.