Като се замисля, съдбата на Макрон в политиката е напълно закономерна и показателна. И докато в САЩ през 2016 г. успяха да се спасят от планът „Хилари“, то същия успя в Европа следващата година – на изборите във Франция.
Политическите корени на Макрон водят началото си от социалистическата партия. Точно както неговият предшественик Франсоа Оланд. Спомняме си колко анемичен, вял и слаб беше предишният френски президент. И това закономерно се отрази на рейтинга му, който в края на мандата почти удари нулата.
По време на предизборната кампания във Франция Макрон беше галеникът на медиите. Неговата кампания беше отразявана благозвучно в медиите, той беше представян като единствената реална, умна и работеща алтернатива за Франция. В условията на такъв медиен комфорт Макрон успя да заблуди дори и себе си, че ще бъде нещо по-различно от социалистическия си предшественик. Е, планът тогава успя – Макрон беше инсталиран за президент.
А сега, година и половина по-късно, от дистанцията на времето, смело мога да заявя, че той върви по стъпките на предшественика си Оланд. Просто защото му липсват жизненоважни политически качества. Известно време в началото на годината Макрон се опита да имитира Тръмп. Бях писал няколко статии за енергийния му „поход“ в Азия, където успя да договори нелоши сделки с Индия и Китай в сферата на отбраната и ядрената енергетика. Но това беше постигнато не заради ловките му маньоври в икономическата дипломация, защото ако беше така, той щеше да продължи тренда и това да се отрази положително най-малкото на рейтинга му. Изглежда тези успешни сделки просто са направени, защото това е Франция, а не защото нейн началник по случайност е Макрон.
Другото перчене, пак по примера на силоваците в политиката като Тръмп, Путин, Орбан и Си е, че Макрон се опитва да овладее лидерството в ЕС. Тук съветниците правилно са му напомнили, че след Брекзит и слабото управление на Меркел, се отваря ниша за единствената що-годе стабилна във военно отношение държава в съюза – Франция. Това наистина е прекрасен шанс Париж да си върне не само позабравения геополитически престиж, но и да засили влиянието си, така че да осигури благосъстояние на собствените си граждани. Уви за Франция, но Макрон не е човекът който може да постигне тези цели. Нескопосаните му изказвания за общата европейска армия го доказват. Там той се простреля в крака на два пъти, неразбирайки от една страна, че единната армия на ЕС противоречи на собствените му амбиции за France First, и от друга – че ще ядоса ключовия съюзник в лицето на САЩ.
В Близкият изток Макрон също не знае какво прави. Но изказванията му и дипломацията относно Сирия са тотално неадекватни и недалновидни. Франция е традиционен съюзник на Дамаск, със силно икономическо присъствие в региона само допреди 7-8 години. Енергийният гигант „Тотал“ разработваше сирийските нефтени и газови находища, планираше инвестиции в инфраструктура за милиони, а отношенията между Асад и френската власт бяха топли. Сега, когато се вижда, че „умерените опозиционери“ (които и Франция подкрепя) са бита карта, оказаха се провалени ислямисти, неспособни да изразят каквито и да е стойностни политически и икономически решения, идва времето за сирийския преход. Голяма част от този преход ще бъде посветена на икономическото възстановяване на страната, и в частност енергетиката – сектор, в който Франция имаше солидно присъствие и потенциал за бъдещо развитие. Заради идиотските изказвания и политически позиции на Макрон френските компании трудно ще се докопат до каквито и да е значими проекти. А френската икономика има крещяща нужда от раздвижване на капитала, особено на пазарите, извън ЕС. Но в Природата място за вакуум няма – мястото на „Тотал“ ще го заемат руски, ирански и китайски компании. Не виждам как Макрон ще върне Франция в играта, освен с цената на огромни компромиси. Но то и затова се изисква майсторлък. По геополитиката толкова – посредствен управленец, с ограничен мироглед. А лъжицата е прекалено голяма за неговата уста.
За енергетиката вече е ясно. За политическата му agenda също. Моето заключение е недвусмислено – Щатите нагледно могат да видят от какво са се спасили, защото планът „Хилари“ проработи във Франция. До кога обаче не е ясно....
Политическите корени на Макрон водят началото си от социалистическата партия. Точно както неговият предшественик Франсоа Оланд. Спомняме си колко анемичен, вял и слаб беше предишният френски президент. И това закономерно се отрази на рейтинга му, който в края на мандата почти удари нулата.
По време на предизборната кампания във Франция Макрон беше галеникът на медиите. Неговата кампания беше отразявана благозвучно в медиите, той беше представян като единствената реална, умна и работеща алтернатива за Франция. В условията на такъв медиен комфорт Макрон успя да заблуди дори и себе си, че ще бъде нещо по-различно от социалистическия си предшественик. Е, планът тогава успя – Макрон беше инсталиран за президент.
А сега, година и половина по-късно, от дистанцията на времето, смело мога да заявя, че той върви по стъпките на предшественика си Оланд. Просто защото му липсват жизненоважни политически качества. Известно време в началото на годината Макрон се опита да имитира Тръмп. Бях писал няколко статии за енергийния му „поход“ в Азия, където успя да договори нелоши сделки с Индия и Китай в сферата на отбраната и ядрената енергетика. Но това беше постигнато не заради ловките му маньоври в икономическата дипломация, защото ако беше така, той щеше да продължи тренда и това да се отрази положително най-малкото на рейтинга му. Изглежда тези успешни сделки просто са направени, защото това е Франция, а не защото нейн началник по случайност е Макрон.
Другото перчене, пак по примера на силоваците в политиката като Тръмп, Путин, Орбан и Си е, че Макрон се опитва да овладее лидерството в ЕС. Тук съветниците правилно са му напомнили, че след Брекзит и слабото управление на Меркел, се отваря ниша за единствената що-годе стабилна във военно отношение държава в съюза – Франция. Това наистина е прекрасен шанс Париж да си върне не само позабравения геополитически престиж, но и да засили влиянието си, така че да осигури благосъстояние на собствените си граждани. Уви за Франция, но Макрон не е човекът който може да постигне тези цели. Нескопосаните му изказвания за общата европейска армия го доказват. Там той се простреля в крака на два пъти, неразбирайки от една страна, че единната армия на ЕС противоречи на собствените му амбиции за France First, и от друга – че ще ядоса ключовия съюзник в лицето на САЩ.
В Близкият изток Макрон също не знае какво прави. Но изказванията му и дипломацията относно Сирия са тотално неадекватни и недалновидни. Франция е традиционен съюзник на Дамаск, със силно икономическо присъствие в региона само допреди 7-8 години. Енергийният гигант „Тотал“ разработваше сирийските нефтени и газови находища, планираше инвестиции в инфраструктура за милиони, а отношенията между Асад и френската власт бяха топли. Сега, когато се вижда, че „умерените опозиционери“ (които и Франция подкрепя) са бита карта, оказаха се провалени ислямисти, неспособни да изразят каквито и да е стойностни политически и икономически решения, идва времето за сирийския преход. Голяма част от този преход ще бъде посветена на икономическото възстановяване на страната, и в частност енергетиката – сектор, в който Франция имаше солидно присъствие и потенциал за бъдещо развитие. Заради идиотските изказвания и политически позиции на Макрон френските компании трудно ще се докопат до каквито и да е значими проекти. А френската икономика има крещяща нужда от раздвижване на капитала, особено на пазарите, извън ЕС. Но в Природата място за вакуум няма – мястото на „Тотал“ ще го заемат руски, ирански и китайски компании. Не виждам как Макрон ще върне Франция в играта, освен с цената на огромни компромиси. Но то и затова се изисква майсторлък. По геополитиката толкова – посредствен управленец, с ограничен мироглед. А лъжицата е прекалено голяма за неговата уста.
За енергетиката вече е ясно. За политическата му agenda също. Моето заключение е недвусмислено – Щатите нагледно могат да видят от какво са се спасили, защото планът „Хилари“ проработи във Франция. До кога обаче не е ясно....
