Изчаках една вечер, за да не пиша прибързани неща. Обаче и тази сутрин съм гневен на събитията в Брюксел. Няколко неща:
1. Създаде се - основателно - впечатлението, че ключови позиции в ЕС са предмет не на принципни разговори, а на пазарлъци за властови позиции; не на търсене на най-подходящия човек за поста, а на най-приемливия, на най-малкото общо кратно, като подкрепата явно се е търгувала до последно, с поемане на неизвестни за гражданите ангажименти към всеки един премиер.
2. Беше загърбено изцяло крехкото начало на някакъв вид демократична легитимност на Еврокомисията чрез системата на т.нар. водещи кандидати - трите най-големи групи избиратели гласуваха със съзнанието, че подкрепят Вебер, Тимерманс или Вестагер, а после нито един от тях не получи позиция. Голяма крачка назад. Да, Юнкер има ишиас (никой не е напълно здрав), но преди 5 години той беше водещ кандидат на ЕНП и стана председател на ЕК, а водещият кандидат на ПЕС - председател на Европарламента. Тук трябва разбира се да кажем, че ако ЕНП беше издигнала подготвен и безспорен с качествата си кандидат от мащаба на социалиста Тимерманс, вероятно нещата можеше да се развият по друг начин.
3. Европейските лидери забравиха, че ЕС се разшири - за мен е непонятно как източноевропейските премиери се съгласиха сред четирите най-важни поста да няма нито един източноевропеец. Сега имаме поляка Туск като председател на Европейския съвет. Какво ви обещаха, как ви убедиха? Това мен ме обижда, да не кажа унижава. Някой има ли съмнения, че Германия и Франция - за добро или лошо - са мотор на ЕС?
1. Създаде се - основателно - впечатлението, че ключови позиции в ЕС са предмет не на принципни разговори, а на пазарлъци за властови позиции; не на търсене на най-подходящия човек за поста, а на най-приемливия, на най-малкото общо кратно, като подкрепата явно се е търгувала до последно, с поемане на неизвестни за гражданите ангажименти към всеки един премиер.
2. Беше загърбено изцяло крехкото начало на някакъв вид демократична легитимност на Еврокомисията чрез системата на т.нар. водещи кандидати - трите най-големи групи избиратели гласуваха със съзнанието, че подкрепят Вебер, Тимерманс или Вестагер, а после нито един от тях не получи позиция. Голяма крачка назад. Да, Юнкер има ишиас (никой не е напълно здрав), но преди 5 години той беше водещ кандидат на ЕНП и стана председател на ЕК, а водещият кандидат на ПЕС - председател на Европарламента. Тук трябва разбира се да кажем, че ако ЕНП беше издигнала подготвен и безспорен с качествата си кандидат от мащаба на социалиста Тимерманс, вероятно нещата можеше да се развият по друг начин.
3. Европейските лидери забравиха, че ЕС се разшири - за мен е непонятно как източноевропейските премиери се съгласиха сред четирите най-важни поста да няма нито един източноевропеец. Сега имаме поляка Туск като председател на Европейския съвет. Какво ви обещаха, как ви убедиха? Това мен ме обижда, да не кажа унижава. Някой има ли съмнения, че Германия и Франция - за добро или лошо - са мотор на ЕС?
Добре, разбираемо е. Но трябва ли това да ни се натяква и през ключовите назначения - председател на Еврокомисията Германия, председател на Евопейската централна банка - Франция, малко Испания за цвят чрез Върховния представител за външната политика (извинете, прекрасен човек, работил съм с него, но натоварването на този пост е огромно, а той е на 72!) и безобидният Шарл Мишел, чиято задача ще е да пренесе натрупания опит да държи Белгия цяла и към ЕС като председател на Европейския съвет.
Как да продължим? Ако бях евродепутат, щях да отхвърля тази сделка. Ако наистина държат на демокрацията и представляват гражданите, а не своите партийни и държавни ръководители, депутатите в Европарламента трябва да гласуват против Урсула фон дер Лайен и да върнат Европейския съвет в изходната точка. Като един полезен урок и като втори шанс да направят този път нещата по правилния начин.
Как да продължим? Ако бях евродепутат, щях да отхвърля тази сделка. Ако наистина държат на демокрацията и представляват гражданите, а не своите партийни и държавни ръководители, депутатите в Европарламента трябва да гласуват против Урсула фон дер Лайен и да върнат Европейския съвет в изходната точка. Като един полезен урок и като втори шанс да направят този път нещата по правилния начин.
