Поредната калинка, тази в синекурния и абсолютно паразитен СЕМ, освен всичко друго е нагло наплевателско отношение към нашето висше образование и към нас, университетските преподаватели!

Защо обучаваме талантливи деца на България, защо се радваме на всеки интелигентен и кадърен млад човек? Защо се раздаваме за знаещите и можещите си възпитаници? Какъв е смисълът от нашия труд, щом тройкаджии-връзкари и всякакви с кухи като съдържанието на детското балонче дипломи с лакти и нокти, безсрамно прогресират и се присмиват над трдолюбивите и честните, над порядъчните и почтените наши бакалаври, магистри и доктори?!

 

Не, такава власт с подобен кадрови подбор България не знае, надминати са всякакви разумни и дори неразумни предели! Това е престъпление към България, залагане на множество мини с часовников механизъм под самите устои на държавността.

 

Тази власт явно страда от колективен синдром (ефект) на Дънинг – Крюгер. 

Пояснявам:

Ефектът на Дънинг – Крюгер се поражда от неспособността на слабоквалифицирания човек да разпознава своите грешки и да оценява качествата на хората, с които се обгражда. В резултат на този ефект хората със слаба квалификация правят погрешни изводи, вземат неправилни решения и лансират некомпетентни и непригодни неспособници и кариеристи, като поради слабата си квалификация са неспособни да си дадат сметка какви груби грешки допускат. Страдащият от ефекта Дънинг - Крюгер управленец подбира още по-некадърни от него кадри, защото има силно занижено разбиране за това какво означава професионализъм. Той страда от кадрова кокоша слепота в оценяването на хората и от критериен далтонизъм при даването на шанс за кариерно развитие.

 

Ето десетте характерни черти на страдащия от Ефекта на Данинг – Крюгер некомпетентен ръководител, управленец, менизжър, министър:

1. Той не може да осъзнае нивото на своята некомпетентност.

2. Той се самооценява като много компетентен.

3. Той смята, че щом му поверят компетенциите, присъщи за дадена позиция, той веднага придобива и компетентностите, необходими за тази позиция.

 

4. Той е доказателство, че невежеството дава много повече самоувереност, отколкото знанието.

5. Той не може да разбере компетентността на своите подчинени.

6. Той е твърде склонен да се обгражда от некомпетентни съветници и обслужващ персонал.

7. Той разглежда решенията си като единствено правилни и изобщо не се съмнява в тях.

8. Той смята компетентността на своите служители като проява на нелоялност и заплаха по отношение на самия него.

9. Той винаги избира да се освободи от компетентните хора, вместо да се вслуша в техните съвети, предложения, несъгласия и възражения.

10. Той не иска да види реалността в дейността, която управлява, а живее в своя, измислена реалност, в която нещата са добре и стават все по-добри.