Казусът с мръсния въздух на София няма "да си отиде", колкото и на Фандъкова да не и се занимава с него.

 

Неочакваната за някои широка непоносимост към замърсяването, съществуващо (макар и може би вече в малко по-сериозен мащаб, заради влошаващото се състояние на Топлофикация) от десетилетия, е нещо очаквано.

 

Израз е на това, което ни обяснява Кривата на Кузнец за околната среда.

 

Забогатяващите общества живеят все по-чисто. Задоволили са определени базови нужди и се обръщат към колективни проблеми на средата.  

 

Друг голям градски конфликт в столицата - със застрояването - също произтича от благоденствие и от успеха на града, изразяващ се в привличане нови жители, които се конкурират за пространство.

 

За разлика от инфраструктурните ремонти, финансиране чрез еврфондове, тук няма ренти за преразпределяне и лентички за рязане. Има конфликт, дори класов такъв.

 

Основната роля на кмета/общината би трябвало да бъде решаването конфликтите и организирането на колективната координация

 

П.П. И двата споменати казуса могат да се решат по начини, които са по-лоши от самия проблем. Особено със застрояването, съществуват десетки примери