Нов невероятен шанс за България, който без съмнение ще изпуснем, но все пак да разкажа за него!
Най-големият проблем при изхранването на подрастващото население са протеините. Преди няколко месеца известният земеделски университет във Вагенинген излезе с доклад, че полета с най-непретенциозното растения на света, а именно малката водна леща, произвеждат в годишен план поне 10 пъти (!!!) повече протеин на декар от соята. Соята не е само синоним с ГМО и обилно ползване на химия, но за нейното производство всяка години изчезват между 70-80 милиона декара гора.
Около Вагенинген (Холандия) обаче, производството на малката водна леща не е много ефикасна, защото растението обича слънце и най-добре вирее във вода с температура около 26 градуса. В Холандия не става защото е студено, но, от друга стана, също така водната леща не търпи Африкански или Арабски жеги. Вече се сещате накъде върви приказката…
Сушената водна леща е далеч най-обещаващата протеинова култура на света и прави соя, лупина и други протеинови култури абсолютно излишни. България има отлични условия за отглеждане на „новото“ чудо на природата и ни дава уникалната възможност да станем изцяло независими в производството на фураж, при положение, че другите съставки - царевицата, пшеницата, ечемика и слънчоглед - ги имаме в изобилие.
Всичко отгоре, за разлика от соята и житните култури, при производството на „Lemna Minor“, както му е латинското име, няма нужда от оране и фрезоване, няма нужда от пестициди и хербициди и не води до ерозия. Също така, торове и минерали не се губят, защото цикълът е затворен. Съответно няма и замърсяване. Достатъчно е да има едни широки плитки улеи от най-обикновено фолио върху равна българска земя, в които бавно тече хладка вода с малки контролирани дози хранителни вещества. Пускаш семето в началото на течението и 3 дена по-късно готовия продукт пристига на финиша. Трябва само един голям кеп, за да прибереш реколтата.
Любопитен факт: Не само патиците, но и прасетата са луди по прясна водна леща, така че най-сетне има бизнес модел, който ни позволява хем да работим по-малко, хем да ядем повече пържоли!
