Ей, забравих още едно филмче, което не е лошо да си припомним покрай коронавирус кризата, въпреки че темата в него не е точно зараза - Oblivion (Забвение) от 2013 година. Всъщност причината да се сетя за него беше, че там, в ужасния постапокалиптичен свят, опустошен от война с извънземни, в който живееше героят на Том Круз, партньорката му всяка сутрин започваше с думите "Още един ден в рая".
Пък и заради още един цитат, вече на самия герой на Том Круз: "Спечелихме войната, но загубихме планетата". Което и ние сме на път да направим, разбира се, в малко по-различен вариант. Ще спечелим срещу вируса по един или друг начин, но ще загубим обществото и икономиката си. Ще загубим общуването и доверието помежду си. Ще загубим същността си и ще мутираме в бездушни, виртуални, страхливи, роботизирани роби. Нещо, което не ни се е случвало при нито една предишна епидемия - въпреки че сме ги оставяли да се навилнеят, а сега уж сме по-добре подготвени от всякога да се борим.
Имам усещането, че ще се опитат да ни убедят, че няма нищо по-хубаво от това да си с винаги със скрито зад маска лице, надлежно и редовно дезинфекциран, работещ от вкъщи (стига сме ви плащали за тия офиси, баси), общуващ с другите само онлайн, без докосвания, без ръкувания, без целувки... Всичко от безопасно разстояние от поне метър и половина, даже по-добре два, че да не му се прииска на някого близост, секс и размножаване - само след одобрени и гарантирано чисти връзки. Без пътувания, за да не можем да сравняваме цени, качество и начини на живот, без толкова самолети, за да й е по-чистичко на Грета...
И така ще си се влачим с десетилетия, без никой дори да ни спомене, че вече заплахата отдавна е изчезнала. А пък тя реално може и да не е изчезнала, просто да е вече друга и многобройна - защото така добре изнежени и дезинфекцирани ще сме вече с почти нулев имунитет, изключително уязвими за всеки микроорганизъм.
За мен едно е ясно. Някой иска точно това. Още съм далеч от мисълта, че това е пъклен план от първата му точка - но че има сили, които се възползват от реалната заплаха, за да ни отведат натам, накъдето и без това отдавна мечтаят. И ни води точно натам - към един свят без свобода, свят на страх и окови, па ако ще и виртуални. И съм все по-сигурен, че не счупим ли тези окови днес (или поне съвсем скоро), ще стигнем точно там. А за тези, които казват, че в монента е много опасно да го правим, ще припомня един виц.
Стражите водят двама към бесилото. Единият от тях прошепва на другия:
- Хайде да опитаме да избягаме!
- Недей бе, да не вземе да стане по-лошо.
