Освен че изгубихме добър журналист, от каквито имаме голяма нужда, тази история е тъжна на толкова много пластове: 

Тъжно е, че мамини синчета се мислят за над закона. 

Тъжно е, че мамини синчета СА над закона. Този джигит е бил докладван толкова много пъти, но в полицията имат чисто досие за него. 

Тъжно е, че тези, от които зависи да ги озаптяват, избират да не ги озаптяват. Тъжно е, че те си мислят, че нямат избор.   

Тъжно е, че повечето си мислим, че ще му се размине. 

Ще е тъжно, ако наистина му се размине. 

Тъжно е, че му се е разминавало досега.

Тъжно е, че безотговорността почерня чужд живот и чуждо семейство. 

Тъжно е, че тези пари за джип-убиец не са спечелени с честен труд. А с корупция, за която Милен питаше, но не му даваха ефир. 

Тъжно е, че тази кола се води на фирма, за да не се плащат данъци, а данъците са само за нас, балъците. Както и хиляди други „товарни“ джипове. 

Тъжно е, че това далеч не е първият случай. Максим Стависки така и не си понесе отговорността, не чухме какво стана с катастрофата на Лютви Местан.
Кой знае колко още такива случаи има, за които не сме разбрали. 

Тъжно е, че това няма да е последният случай. 

Тъжно е, че утре на светофара може да е всеки от нас. С детето си на задната седалка. 

Тъжно е, че главният прокурор ще си направи евтин ПР на тази трагедия. 

Тъжно е, че няма да има кой да го попита защото досега не е задържан този и стотици други джигити, които ежедневно ни изнасилват на пътя. 

Тъжно е, че от толкова много мисирки в този град, точно Милен Цветков беше на този светофар. 

Тъжно е, че не реагираме толкова остро, когато убиват журналистите професионално. А само физически. 

Тъжно е, че фейсбук постовете не могат да променят нещата. И че обществото ни няма сили, желание, осъзнатост за повече. 

Тъжно е, че един ден тези мамини синчета ще ни управляват. 

 

Тъжно е, че те всъщност вече ни управляват.  

 

Светла му памет на Милен!